Техьонг стоеше пред стаята,в която беше Джънгкук.Веднага след като бяха пристигнали в болницата го вкараха в операционната.
А сега единственото,което остана на Техьонг беше да се надява гаджето му да е добре.
След 2,3 часа най-накрая излезе доктор.Техьонг веднага изтича при него.
--Докторе!Той добре ли е!
--Ами раната от куршума е била много близко до сърцето,но за щастие не го е засегнало,освен това има и множество рани.Извадихме куршума,но това за жалост не е единственият броблем.През тялото на момчето са преминавали приблизително 200 волта ток и то няколко пъти.Това е засегнало мозъка на момчето.....може да си е изгубил част от паметта.
--К-какво?Т-той може да не ме...помни..?
--Да.Съжалявам господине.Сега момчето спи,но може да отидете при него.-каза доктора и се оттегли.
--Д-добре б-благодаря.-каза тихо Те.
Плахо сложи ръката си на дръжката на вратата и влезе вътре.Тогава видя Джънгкук.Неговия Джънгкук.Сладкото малко зайче,което му оправя настроението само с неговата зсладка заешка усмивка,с сладкия му гласец.А като се замисли,че можеше повече да не види прекрасните му черни очи,в които потъва всеки път щом го погледне.Можеше да не усети повече пухкавите му устни.
Техьонг седна на стола до Джънгкук и хвана ръката му.Не можеше да приеме факта,че щом се събуди,Кук може да не го помни.Този факт го мъчеше.Искаше му се да върне времето назад и това да не се бе случвало.Искаше му се просто да си бяха у тях да се гушкат и целуват и да не го пуска никога.
Те се взираше в прекрасното лице на Куки и накрая проговори.
--Куки......какво ти е пршчинил онзи.Как може да причини такова нещо на такова ангелче като теб.Надявам се да ме помниш.Аз...аз съм виновен не трябваше да те пускам онази нощ.Не трябваше.-сълзи започнаха да се стичат от очите на Те.-Аз..аз...заклевам се,че щом се събудиш без значение помниш ли ме или не,аз ще те пазя.Няма да позволя повече никой да те докосва.Моля те помни ме...искам всичко да е наред.Да сме двамата щастливи.Без някой,който да разваля щастието ни.Обичам те зайо.-каза и целуна ръката на Куки.
Изведнъж ръката на Куки се размърда.Техьонг се стресна и веднага погледна към Кук,който бавно отваряше очите си.
--Куки!-извика Те и го прегърна.
--К-кой си ти?
Следва продължение...
__________________________________
Тая история не става за нищо,но все пак,ако ви е харесала главата гласувайте,коментирайте иии чао!👋😂😚
