Bestfriends |L.H|

V. Ashton and the big decision

Няколко дни по-късно се намирахме в Лондон. Този път аз бях в една стая с Аштън. Всички, освен мен, Кристъл и Сиера, бяха объркани. Аштън, разбира се, ме засипа с въпроси, но му обещах, че по-късно ще му обясня всичко. Няма да е лесно, но ще опитам.

Люк бе най-объркан от всички. Не ме разпитваше и му бях страшно благодарна. Винаги ми даваше време да намеря точните думи, за да му обясня дадена ситуация. Нямаше да му кажа нищо, без да съм говорила с Аштън. Всъщност Кристъл трябваше да му обясни, защото тя забърка кашата. Но от друга страна, ако не беше казала нещо, Сиера щеше да разбере. А разбере ли тя за чувствата ми към Люк, ще научи и той. И всичко ще приключи. 

Приготвяхме се да слезем всички в ресторанта на хотела. Момчетата имаха няколко дни почивка и ние смятахме през тези дни да се разходим из Лондон. Днес е доста студен ден, затова се разрових в куфара за нещо много дебело да облека, но уви имах само пуловера, който си бях купила от мола. Въздъхнах леко и закопчах куфара си, оставяйки го до леглото. 

- Искаш ли да ти дам мой суитшърт? - Аштън попита, държейки един маслинено зелен в ръцете си. 

Кимнах и го взех. 

- Благодаря. - казах и се запътих към банята, за да се преоблека.

Съблякох моя пуловер и го оставих на страна. Нахлузих бързо дрехата на Аштън и познатият му аромат ме удари в ноздрите. Обожавах парфюма му! Любимият ми парфюм беше този на Люк, разбира се, но харесвах и този на Аштън. Като цяло обичах мъжките парфюми. Чух силен шум и гласа на Кристъл. 

- Точно ти ми трябваше! - Кристъл плесна с ръце, щом ме видя, че излизам от банята.

- Сега някой ще ми обясни ли какво се случва? - Аштън попита - Искам да кажа, благодаря, че ме отървахте от хъркащия задник на Калъм, но все пак заслужавам обяснение. 

С Кристъл се засмяхме при мисълта за хъркащия Калъм. Сладко е, стига да не спиш до него. 

- За да му обясня, трябва да му кажа и откъде започна всичко това. - Кристъл се обърна към мен - Тоест от самото начало. - допълни.

Втори човек щеше да научи за Люк и не знаех какво да направя. Колкото повече хора знаят, толкова по-голям е шанса и Люк да разбере. А това е последното нещо, което исках. 

- Аш, трябва да ми обещаеш, че няма да казваш на никого! - предупредих със сериозен тон.