Bestfriends |L.H|

XXI. Luke and Sierra.

Люк и Сиера.

Сиера и Люк.

Люк и Сиера.

Сиера и Люк.

Това беше единственото нещо, което чувах през последния месец. Сърцето ми се късаше при всяка една такава статия. Онази част от мен, която се страхуваше Люк да не ме остави заради Сиера се пробуди отново. Бях спокойна само, когато ходех с тях, когато имаха интервюта или концерти. Но тогава се и налагаше, тъй като аз бях личният им фризьор. Люк каза, че иска да съм близо до него винаги, когато трябва да заминат, затова и ме наеха. Първоначално не бях съгласна, защото те ми плащаха с техните пари. Люк не ми говори цели два дни, защото отказах, затова се наложи да приема. Честно казано не знам как издържа да не говори с мен толкова дълго време. Та той ми се обаждаше на всеки пет минути, когато един от двамата се намираше извън къщата.

Напоследък започнаха да илизат все по-често, а аз не бях особено добре с това. Не знам колко още ще издържа. Пред Люк се усмихвах, казвах, че всичко е наред. Уверявах го, че съм добре. Но щом него го нямаше, се пречупвах. Стоях с часове в ъгъла  на стаята ни и плачех. Плачех, защото знаех, че скоро ще го изгубя. Не исках да го загубя. Не бях готова за това и едва ли някога щях да бъда.

Когато Люк е в студиото с момчетата или навън със Сиера, дните ми минаваха много скучно. Всяка седмица по три пъти, в понеделник, сряда и петък, имах онлайн уроци. Те траеха по три часа, понякога четири. В последната седмица учех повече от всякога, защото скоро имам важен изпит, от който ми зависи оценката за семестъра. След този изпит ще имам няколко месеца почивка от университета. Понякога излизах с Калъм и Аштън, тъй като Майкъл беше с Крисъл в Ню Йорк за някакво модно ревю. За две седмици, аз и Люк излезнахме заедно точно три пъти. Опитвах се да не мисля толкова много за него. Давах всичко от себе си, за да се занимавам с нещо, което ще ме разсее достатъчно дълго време.

Днес бе поредният скучен ден, в който Люк бе в компанията на Сиера. Отново. Знаех, че няма да се върне до вечерта. Нямах онлайн лекции и отделих няколко часа за учене. Реших да се обадя на Аштън, за да дойде у дома, или аз да ида у тях. Взех телефона си и го набрах.

"Хей, Клоуи! Как си?" Аштън изквича весело.

- Здравей, Аштън! Добре съм. - усмихнах се, въпреки че не можеше да ме види - Исках да те попитам дали искаш да дойдеш у дома. Люк отново е навън, а аз няма какво да правя.