Bestfriends |L.H|

VII. "Lucas, you're an idiot!"

- Клоуи? - прошепна, сякаш не вярваше, че това съм аз. 

Мамка му! 

Какво прави тук?

Знам, че това е неговият дом, но не знаех, че имат пак почивка. Момчетата не ми казаха. Единственото нещо, което исках в момента е да потъна в земята. Ще ме изгони ли или ще ме игнорира? 

Може би ще се извини? 

Не, не. 

Тук прекалено много се размечтах.

Люк едва ме гледа в последните две седмици, а аз седя тук и си мисля как ще се извини, без да има вина.

- Аз ще тръгвам. - казах тихо.

- Не мърдай! - Лиз ми нареди.

- Но а-аз - 

- Клоуи, казах да останеш! А теб не знаеш какво те чака, Лукас! - Лиз изсъска към сина си.

Лиз го хвана за ухото и го задърпа към дивана. Той седна без да обелва и дума. Очите му попаднаха на мен за момент, но бързо отмести поглед. Исках да изчезна от тук. Не знаех какво си мисли Люк. Дали е ядосан, че съм в къщата му? Предполагам, че е. Винаги съм знаела как се чувства Люк. Един поглед издаваше всичко. Но сега е различно. Не мога да разбера как се чувства, не знам какво мисли.

И това ме побърква.

- Лукас, ти си идиот! - Лиз изкрещя - Толкова съм разочарована от теб! Никога не съм била по-огорчена! Защо причиняваш всичко това на Клоуи? Можеш ли да ми отговориш?

- Майко, ти не знаеш нищо! - Люк се възпротиви.

- Напротив, Лукас! Знам всичко! Защо си мислиш, че Клоуи нищо няма да ми каже? Момичето идва тук и връща вещите ти, за да не ѝ се налага да търпи пренебрежителните ти погледи един ден! 

- А ти откъде си сигурна, че не си измисля, за да ме постави в лоша светлина? - изкрещя той в отговор. 

Очите ми за пореден път започнаха да се насълзяват. Не мога да повярвам, че вече ме мисли за такава! Познава ме откакто се родих. Буквално от деветнайсет години. И ме смята за лъжкиня. Наранява ме все повече и повече. Разбива ме на все по-малки парчета, които дори аз самата няма да мога да събера.

- За Бога, не съм те отгледала и възпитала такъв! Осъзнай се, Лукас! Говорим за Клоуи! Не знаеш с каква мъка ми разказа как си я игнорирал, как думичка не си ѝ казал. Не знаеш колко много плака на рамото ми. Не знаеш, защото не видя! Никога не съм я виждала толкова разбита, а я познавам откакто се е родила! Клоуи е силно момиче, трудно се поддава на емоциите си, а ти я разруши за няколко дни! Люк, кълна се, че ако онази Сиера ти е втълпила нещо за Клоуи, не Америка ще ѝ се стори тясна, ами целият свят!  - Лиз не му отстъпваше и продължаваше да крещи.