Bestfriends |L.H|

XIX. "Petunia!"

- Нямам търпение да се прибера! - Люк простена, докато взимаше част от багажа ми. 

- Аз пък нямам търпение да видя Пиги! - подскочих и се усмихнах само при мисълта за нея.

- Дебелият картоф - Аштън се засмя. 

- Тя не е дебела, просто е лесна за виждане - Люк се намръщи.

- Да, и Аштън това каза - Калъм се обади.

- О, я млъквайте! Вие просто ѝ завиждате! Тя е красива, а вие сте.. вие - Люк мина пред нас с наперена походка.

През последните двайсет и четири часа пътувахме. Седалките в самолета не са от най-удобните за спане. Е, поне за Люк. Аз спах почти дванайсет часа, а Люк едва успя да затвори очи за час-два. Дори и уморени, пак се смееха и шегуваха. 

В момента бе около единайсет вечерта. Имаше няколко фенове отвън. Колкото и да бяха уморени, момчетата се съгласиха да се снимат с тях. Аз и Кристъл се отдръпнахме настрани, за да не пречим. Доста често сме се сблъсквали с не много добронамерени феновe.

- Клоуи, какви сте ти и Люк? - ме попита чернокосо момиче, горе-долу на моята възраст. 

- Само приятели сме - казах и се усмихнах фалшиво.

Бяхме много повече от това, но не можех да кажа и дума повече. Не исках да създавам на Люк излишни проблеми. Поне не повече, отколкото вече създадох. Не ми ставаше много приятно от мисълта, че лъжех така. Аз мразех лъжата, а сега самата аз правех това. Момичето ме помоли за снимка и аз с радост приех. Подаде ми листче със социалните си мрежи и ме помоли да я последвам.

- Само приятелите не се гледат така, Клоуи - тя каза, щом ме прегърна - Знам, че на снимките не е Сиера. Тя няма толкова дълга коса, но едва ли някой ще се сети, че това си ти. Все пак с Люк не сте виждани скоро заедно. Надявам се да не съм нахална, но може ли да попитам защо? 

- О, ами, имахме няколко кавги и не си говорехме известно време, но сега всичко е наред - обясних. Не е като да съм я излъгала. Казах ѝ истината, но в много по-съкратена версия. 

- Радвам се за вас. Надявам се, че Люк е щастлив с теб, защото той наистина го заслужава.

Стоях и гледах с разширени очи от ужас, как момичето се отдалечава. Тя знаеше. Можех да разчета тревогата и в изражението на Кристъл. Надявах се да не разпространи информацията, която знаеше. Още щом се приберем, ще се погрижа да се свържа с нея и да се уверя, че мога да ѝ имам доверие. А до тогава, се моля да не казва нищо.