Bestfriends |L.H|

II."I missed you."

- Да ми пишеш, когато пристигнеш. И се обаждай редовно, за да знам как си. И също така да се върнеш! Да не си намериш някое гадже и да ме оставиш сама - размаха показалеца си пред лицето ми.

- Лельо, спокойно! - усмихнах се широко, хващайки ръката ѝ - Турнето няма да продължи дълго, а и все пак ще трябва да се върна след няколко месеца, за да ходя на лекции. 

Скоро започвах първата си година в университета. Бях нетърпелива и уплашена в същото време.

- Радвам се, че въпреки цялата тази работа с пътуването все още мислиш за колежа.  

- Мечта ми е от малка, знаеш.

Още от малка си представях как ще отида в колеж. Ще уча това, което най-много съм искала, а именно за детска учителка. Обожавах децата. 

- Сега се качвай в този самолет и отивай при момчето си. И не се връщай, с израза "само приятели сме" - леля Ема се изкикоти и игриво ме побутна.

- Винаги ще сме само приятели, лельо - усмихнах се криво.

Свикнала съм с тази мисъл. Винаги ще бъда най-добрата му приятелка. За него съм като по-малка сестра. Винаги е било така и така ще остане. Всички ми казваха, че приятелството между момче и момиче е невъзможно. Единия остава наранен. Винаги. Не повярвах на това. Смеех се. Но сега разбирам, че хората донякъде са били прави. Приятелството ни е силно и неразрушимо, но сърцето ми не е. Щастието на Люк е много по-важно за мен, от моето собствено. И щом той е щастлив с това момиче, то тогава и аз съм щастлива.

След няколко хиляди обещания, прегърнах леля Ема за последен път преди да се запътя към самолета. Бях взела само един куфар. Бях сигурна, че с Кристъл ще обикаляме магазините, докато момчетата се занимават с репетиции и други задължения. Пък и не можем да сме залепени за тях. 

Силно се надявах с тази Сиера да се разбираме. Поне заради Люк. Ако не е някоя озлобена кучка като бившата му, със сигурност ще се разберем. Настаних се на мястото си и извадих слушалките от ръчния си багаж. Как е възможно в такава малка чанта да се оплетат толкова много? Въздъхнах леко и започнах да ги разплитам. Писах на Люк, ще след десет часа ще съм във Виена. В отговор получих обещание с момчетата да ме чака на летището. 

***

Оставаха едва двадесет минути докато кацнем. През последните два часа си пишех с Аштън. В последно време не бях говорила с тях, защото те нямаха време. Аштън ми изпрати снимка на спящия Калъм в колата. Явно вече пътуваха към летището. Надявам се Аштън да не е карал колата, иначе хубаво ще се скарам с него.