Bestfriends |L.H|

XXIV. Eric and Maria.

С Люк прекарахме последните няколко дни заедно. Буквално не се отделяхме един от друг. Излизахме навън и обикаляхме из Ел Ей. Нямаше ги онези целувки и прегръдки, които по принцип имаше между нас почти 24/7. Да, прегръщахме се, но за пред хората всичко беше чисто приятелски. Люк дори качи наша снимка в инстаграм като в описанието написа "My bestfriend." Доста от феновете му ни спираха и ни питаха дали сме заедно, затова Люк беше принуден да качи тази снимка. 

Днес отново ще излизаме само двамата. Обеща ми, че ще ме заведе до някои от забележителностите на града. Първата ни спирка беше Алеята на славата.. Разпищях се, щом каза, че ще отидем. Каза, че ще отидем и до надписа "Холивуд", но ще бъде по-нататък. Все пак не можехме да обиколим всички забележителности за една или две седмици, а аз скоро ще трябва да ходя и до Сидни за важния изпит. Молих му се един час, за да отидем до Родео Драйв, но единствения отговор, който получавах беше "Скоро". Мразех, когато Люк изрече тази дума, определено нямаше да е толкова скоро, колкото той казваше.

- Клоуи, веднага идвай или тръгвам без теб! - Люк изкрещя.

Сложих последният слой спирала и станах от стола, който се намираше пред огромното огледало в стаята ни. Взех малката си бяла раница и сложих вътре неща, които може да ми потрябват. 

- Клоуи! 

- Идвам, де! 

Аз какво да направя, че той е по-бърз от мен? Не мога да изляза като плашило. Тоалетът ми се състоеше от розова рокля на бели точки с черни сандали. Гримът ми си беше обичайният за мен, очна линия и спирала. Сложих си малко слънцезащитен крем върху лицето, защото доста лесно изгарям. А не искам лицето ми да е червено.

- Знаеш, че мразя да чакам - Люк извъртя очи.

- А ти знаеш, че на мен ми трябва повече време, за да се оправя - озъбих му се. 

- Ела тук - той разпери ръце в очакване да се хвърля в прегръдките му. 

Извъртях глава и минах покрай него, но той хвана ръката ми и все пак се озовах притисната към гърдите му. Люк сля устните ни. Целувката продължи доста дълго. Винаги оставах без дъх. Устните му са като наркотик. Искаш още и още и не можеш да спреш. Люк започна да оставя целувки из цялото ми лице.

- Люк, стига, гъделичкаш ме! - изкикотих се, покривайки с ръце лицето си. 

- Остави ме да ти се наслаждавам. Няма да мога да те целувам няколко часа - той се нацупи.