Bestfriends |L.H|

XV. The beginning of the end.

Chloe's POV. 

Десет месеца по-късно.

Беше трудно. Много трудно. Раздялата с Люк. Смъртта на леля. Всичко това ми дойде в повече.  Никога не съм била по-разбита. Дори, когато разбрах, че родителите ми не ме искат. Отне ми много време, за да се осъзная. Да разбера как пропилявам живота си в сълзи и самосъжаление. Люк не ме потърси. Въпреки това съм му благодарна, че дойде на погребението на леля. Дори да не е било заради мен, а заради нея. След този ден, не го видях повече. Седмица след това, във всичките социални мрежи имаше снимки на него и Сиера от Лос Анджелис. Хванати за ръце, напускащи поредния ресторант. Сега тя може да е спокойна, че вече не съм част от живота на Люк. 

Калъм, Майкъл и Аштън останаха през целия месец, както обещаха. Не се отделиха от мен дори за секунда. През този месец, в който те бяха в Сидни, взех едно от най-важните решения в живота си. Продадох къщата. В нея имаше прекалено много спомени. И хубави и лоши. Но беше добре за мен да се отърва от миналото, поне до някаква степен. С парите от нея си купих апартамент близо до университета. Така нямаше да има нужда да ставам два-три часа по-рано, за да се оправям за работа или за лекции и да се бутам из хората в градския транспорт. Достатъчно голям е, за да побере и трите момчета. Доста тежко понесох и това, но знаех, че трябва да го направя за мое добро. Лиз каза да си стоя у дома, докато момчетата са тук и след това мога да започна работа. Бях ѝ благодарна за всичко, което беше направила за мен. 

Ето ме сега, почти една година след всичката драма, сълзи и безсънни нощи. Чувствата ми към Люк са все същите. Нищо не се е променило. Аз се промених донякъде. Избухвах по-лесно. Понякога дори и най-малкото нещо може да ме ядоса. Нервната ми система не е в много добро състояние точно в този момент. Но се опитвам да променя това. Винаги нося успокоителни в себе си, тъй като не знам в кой момент ще ми потрябват. Звуча като някоя психично болна и когато се налагаше да говоря с Кристъл за това, доста се срамувах.

За момента Кристъл живее при мен. Налага ѝ се понякога да ходи из разни градове за фотосесии, но се връща след три или четири дни. Когато съм на работа в кафенето понякога идва, за да ми прави компания. В ресторанта ходя вечер. Горда съм с Лиз, че разви толкова успешен бизнес. В дните, в които съм в университета, Кристъл просто си лежи у дома и ме чака, за да се прибера.