Bestfriends |L.H|

XXIII. Silent treatment and big things.

Вече една седмица не разговарям с Люк. Той се опитваше безброй пъти да говори с мен, но винаги без успех. Опита се с абсолютно всичко да ме накара да проговоря. С целувки, прегръдки, гъделичкане. Но аз не се предавах. Слагах слушалките си, пусках телевизора или излизах от стаята. Бях твърда с решението си. Или се извинява на Калъм, или няма да чуе гласа ми отново.  

Веднъж дори ми беше направил романтична вечеря. Мен ме нямаше през целия ден, защото бях с Кристъл по магазините. Вечерта, когато се прибрах из цялата къща нямаше и една светната лампа. Имаше малки свещи, които водеха към кухнята. Люк беше наредил из цялата кухня свещи, някои от тях бяха ароматни. Вечерята беше любимото ми китайско ястие. Пържен ориз с три вида месо. А за десерт имаше малки мъфини във формата на сърце. Всъщност това беше единсвеният път, в който ми чу гласа. Казах му, че това не променя нищо, и за да му проговоря, ще трябва да се извини на Калъм. 

Днес момчетата и Кристъл ще идват за кино вечер. Люк беше предупреден, разбира се. Когато трябваше да му кажа нещо важно, Майкъл или Аштън му го казваха вместо мен. Беше доста трудно да не му говоря, особено по време на вечерята, защото доста се бе постарал. Но той трябва да се научи първо да изслушва хората, а след това да съди и да действа.

Компанията ще е тук след около два часа, затова трябва да отида до магазина, да напазарувам и да сготвя нещо. Люк спеше, когато излязох. За да не изпада в истерия, написах бележка, че отивам до магазина и скоро ще се върна. Оставих листчето на масата пред дивана, на който Люк спеше в последната седмица.

Липсват ми прегръдките му нощем, но няма да се предам. Магазинът не беше много далеч, но знаех, че определено няма да се върна само с един плик, а нямаше да мога да донеса всичко. Взех от всички видове пуканки и снаксове, които имаше и ги сложих в количката, която бях взела. Сложих и доста плодове, за да направя плодова салата. И също така ще ми послужат за смутитата сутрин. 

Скоро се прибрах и веднага започнах с приготвянето на вечерята. Люк беше седнал на един стол до бар плота и ме наблюдаваше. Протегнах се, за да взема солта от шкафа, но Люк я беше сложил прекалено високо. Усетих ръката му на талията си, докато протегна другата, за да вземе кутията със солта и да ми я подаде. 

- Моля те, Клоуи, говори с мен - той каза отчаяно. 

Погледнах го за момент, но веднага съжалих. Очите му бяха леко влажни. Гледаше ме с огромна тъга. Опитах да се отдръпна от него, тъй като бях заклещена между него и мивката.