Bestfriends |L.H|

XXX."Come back to me."

Няколко дни щях да остана при Аштън. Не знаех какво щях да правя. Лос Анджелис ми харесваше. Не исках да се връщам в Сидни, но нима имах избор? Не знаех как щях да продължа оттук нататък. Люк не беше част от живота ми вече. А онази изгаряща болка в гърдите ми се увеличава с всеки изминал час. 

- Кло, гладна ли си? - Аштън попита.

Поклатих отрицателно глава и продължих да зяпам телевизора. Люк ми липсваше ужасно много. Сякаш огромна част от мен я нямаше. 

- Клоуи, не съм те виждал да ядеш откакто бяхме в Сидни! - той свъси вежди.

- Не съм гладна - отговорих просто.

Секунди след като казах това, стомахът ми издаде ръмжащ звук. Аштън ме погледна и се засмя. Е, явно бях гладна, но просто не бях мислила за това.

- Ще отида да направя нещо за вечеря. 

- Може ли да дойда с теб? 

- Разбира се! Защо изобщо питаш? - той се усмихна и ме дръпна от дивана. 

Одеялото, с което се бях увила, падна на земята и аз се спънах в него. Преди лицето ми да се срещне с пода, Аштън ме хвана. Спогледахме се и изпаднахме в бурен смях. 

- Понякога се чудя как все още не си в инвалидна количка.

- Това се нарича талант - повдигнах рамене и се усмихнах.

За първи път от два дни се смеех и усмихвах. За момент забравих за Люк, за Сиера и за всичите ми проблеми. 

Докато Аштън беше потънал в дълбоки мисли какво да сготви, аз вече вадех продуктите. Спомнях си едно ястие, което леля Ема правеше доста често и аз го обожавах. Беше ме научила и аз да го правя. 

- Ще ми помогнеш ли или ще продължаваш да мислиш? - засмях се и оставих част от продуктите пред него.

Аштън се стресна и подскочи. След като видя суровата храна пред него, ме погледна въпросително. 

- Нарежи картофите, морковите и лука, а аз ще оправя всичко друго - обясних. 

Подадох му дъска за рязане и нож. Пуснах музика на телевизора, който беше закачен на стената. 

- Какво ще правиш сега? - Аштън попита след доста дълга тишина - Ще се върнеш ли в Сидни? 

- Не знам - отговорих честно - Не искам да се връщам там. Тъкмо свикнах с Лос Анджелис. С хората тук, с всичко. Ако се върна там, ще трябва отново да си търся работа, да променя отново обучението си в колежа. Не искам това. Но няма къде да живея тук.