Bestfriends |L.H|

XXXI.Ghost of you.

3 МЕСЕЦА ПО-КЪСНО 


- Клоуи, хайде! Автобусът ще тръгне без нас! - Аштън изкрещя от долния етаж.

С момчетата тръгвахме на турне около Америка. Тъй като между някои концерти имаха близо седмица почивка, те решиха, че ще пътуваме с автобус и ще отсядаме в някои градове за по-дълго време от един ден. Нямаме резервации за хотели. Това щяхме да го направим в последния момент. Понякога щеше да ни се налага да спим в автобуса. Момчетата бяха свикнали, но аз не. 

Огледах отново стаята, в която живеех последните три месеца. Не видях нищо, което може да ми трябва. Грабнах чантата си и се затичах по стълбите. Аштън тропаше нервно с крак и гледаше часовника си.

Багажът с дрехите ни и най-нужните неща, вече беше в автобуса. Сложихме ги вчера вечерта, за да не ни отнема още повече време днес. Първата ни спирка беше Сан Диего. Пътят до там беше около три часа.

Кристъл беше на поредното модно ревю в Европа, затова щеше да дойде след около месец.

- Сан Диего, ние идваме! - Калъм изкрещя, тичайки около автобуса.

- Хайде, Калъм, влизай! - Люк извъртя очи и влезе в превозното средство.

Нещата между мен и Люк бяха.... добре? Честно казано не знам. Има огромно напрежение между нас двамата. Целия този цирк със Сиера все още продължава. С Люк се държахме почти като приятели.

Почти.

Той опитваше всичко. В първата седмица ми носеше цветя и от онези желирани бонбони, които обожавах. Цветята винаги бяха едни и същи - кърваво червени рози. Знаеше, че тези ми бяха любими.

Но доверието не се печели с цветя и бонбони.

Продължаваше с цветята и бонбоните близо месец, докато не му казах, че с това няма да постигне нищо. Нима това би ме накарало отново да му вярвам? Смешно беше дори само като си го помислех.

След това започна да ми помага с всякакви неща. Момчетата стояха по цял ден в къщата на Аштън, където и аз живеех последните няколко месеца. Когато трябваше да отида до магазина Люк идваше с мен и носеше покупките. Дори и да не бяха много. Помагаше ми и за готвенето, за ученето.

И като цяло се грижеше за мен. Когато си правехме кино вечери и аз заспивах на дивана или на земята, той винаги ме занасяше до стаята ми и ме завиваше.

В последния един месец излизанията на Люк и Сиера станаха по-редки. Почти не се виждаха. Не знаех дали това означава, че скоро ще "скъсат", но се надявам. Да, Люк все още не ми е показал, че отново мога да му имам доверие, но все още не ми беше приятно, че ги виждах заедно.

Всички се качихме в автобуса и потеглихме. Момчетата разговаряха за концерта довечера. Извадих слушалките си от чантата и ги разплетох, а след това ги набутах в ушите си. Надявах се батерията на телефона ми да издържи три часа, защото не беше много.

***