City of Darkness • Season 2 •

Глава първа

Гледната точка на Карина;

Гледах се в огледалото с обожание към себе си - прекрасната ми дълга руса коса се спускаше на меки къдрици покрай лицето ми, а светло зелените ми очи бяха нежно подчертани с лек грим. Бях облечена с една от любимите ми рокли - черна, с червени рози. Кимнах одобрително на себе си и излязох от стаята си. Минах по коридора и слязох в широко антре на къщата ни. Скъпи картини красяха стените - баща ми беше луд почитател на изкуството. Обух си обувките на токчета, взех дамската си чанта и поех навън. Извадих очилата от чантата си, като ги сложих. Отключих бялата кола пред мен и се настаних на шофьорското място. Потеглих набързо, защото закъснявах за срещата ми с Мануел Мендес. Баща ми вече трябваше да бъде там. Очаквахме днес да получим нова задача. Бях им нужна изцяло в този нов план. За половин година се научих на доста нови неща. Вече работя на добре платена работа с всичко нужно в нея. Обожавах я. Баща ми ме научи на семейния занаят, даже повече от колкото трябваше да знам. За момиче това не беше присъщо да го прави, но на мен не ми пукаше. Важното е, че се чувствах щастлива в работата си на престъпник. Надминавах дори мъжете в нашия малък кръг. За толкова време успях да преодолея повечето неща от стария ми живот. Вече не съм онази уплашена девойка, която плачеше за всяко нещо. Научих се да бъда силна във всичко. Гордея се със себе си. Заличих всяка една болка от миналото и вече гледах напред със стимул и усмивка на лице. Стараех се да не ми пука за нищо. Получаваше се в повечето случай, но в някои все още си бях онова невинно момиче. Важното е, че до мен имах човек, който ме обичаше повече от самия него. Имах ли това - имах и всичко нужно.

Паркирах на мястото си, което бях резервирала още в началото, когато получих книжката си. Изключих двигателя и се протегнах за чантата ми. Слязох от колата, заключвайки я след себе си. Изкачих трите стъпала, влизайки в нормалната фирма където работех. Насочих се към асансьора, който водеше към подземието. Единствено тези като мен имаха достъп до този асансьор. Никога не съди книгата по корицата.
Свалих очилата си, натискайки бутона за подземието. След секунди вратите пред мен се отвориха и навлязох в помещението. Около масата се бяха наредили всички участници, включително и управителя ни. Когато видяха, че приближавам, всички погледи бяха насочени към мен.

- Ето я и нашата гордост. - обади се радостно Зик.

- Какъв е плана за днес? - попитах, гледайки към големия екран проектиран на масичката.