City of Darkness • Season 2 •

Глава деветнадесета

Гледната точка на Джъстин;

Изтръпналата част на рамото ми накара тялото ми да се размърда, а очите ми рязко да се отворят. Стиснах зъби и опитах да се изправя, но нещо натежаваше върху лявото ми рамо. Сбръчках объркано вежди и плавно заобръщах главата си към тежестта. Когато периферието ми зърна светло рус цвят тръпки побиха тялото ми. Можех да позная кой притежаваше този цвят дори и на сън. След секунди погледа ми срещна спящото лице на Карина. Затворих очи и въздъхнах тежко. Как ми липсваше това ухание. Дори когато се държах лошо с нея, тя не спираше да я е грижа за мен. Спомних си как й се бях развикал преди часове. На момента съжалих, но и да исках нямаше как да върна времето. Отворих очите си и отново погледнах към нея. Спеше толкова дълбоко. За миг усмивката ми се появи на лицето, гледайки това, което караше сърцето ми да подскача всеки път. Чудя се защо ли позволи такова недоразумение да застане на пътя ни? Защо изобщо бе нужно да бяга далеч от мен? Тези въпроси ме разкъсваха всеки път. До сега нямах шанса да я попитам. Може би, когато отмине тази насъбрала се ярост в мен, ще поговоря с нея. Все още не намирах сили да й простя. Наранявал съм я милион пъти, но никога не бях позволил това да стигне до главите ни. Нямаше да й го причиня. Но за съжаление нещата се обърнаха и тя го причини на мен. Жалко ще е ако не намирах причина да й простя. Колкото и да обичаш понякога това не стигаше.

Разтърсих леко главата си, отървавайки се от тези болезнени мисли. Сложих внимателно ръката си върху главата на Карина. Държейки главата й започнах леко да се изправям. Положих тялото и внимателно върху студената земя. Карина се размърда за миг и аз спрях всяко едно движение. Изчаках да спре с движенията и сложих другата ръка под краката й. С едно движение я вдигнах на ръце. Пристъпвах почти безшумно към голямото леглото по средата. Сложих Карина да легне и старателно завих тялото й с меката завивка. Въздъхнах и побързах да изляза от стаята. Ако още малко бях останал насаме с нея щях да съжаля за действията си, когато се събуди.

След минута се озовах в хола и забелязах момчетата да стоят прави и умислени. Бяха наобиколили масата и гледаха нещо надолу. Какво ли ставаше?

- Какво става? - попитах любопитно, гледайки с наклонена глава към тях.
Гласа ми накара главите им да се обърнат рязко към мястото където стоях. Когато ме видяха започнаха да разменят погледи един върху друг.