City of Darkness • Season 2 •

Глава трета

Гледната точка на Джъстин;

И ето, че най-накрая плана влезе в действие. С момчетата бяхме се събрали и само чакахме гласа, който ще ни уведоми. От отдавна плана ни беше начертан. Чакането свърши. Доусън и Харпър тръгнаха към задачата си. Всички бяха по местата си. С мен щеше да действа Мирсела. Съжалявах за избора си, но тя беше момиче все пак. Имаше повече привилегии от мен.
Действието й ме отврати още повече. Тя преплете ръката си с моята и ме поведе към стаята, в която държаха бижуто.
Почти бяхме стигнали до вратата. Мирсела се обърна към мен и ми направи знак да мълча. С един жест ми каза, че трябва да изчакам тук. Кимнах и я оставих да си свърши задачата.

Чакането ме изнервяше. Какво толкова правеше това момиче? Колко му е да плени няколко мъже? Тя, попринцип, е отлична лека жена. С какво толкова не може да се справи?
Минаха се почти две минути и тя реши най-после да се появи. Щях да почна да й викам за дето се е забавила толкова, но се спрях, когато видях притеснението в очите й.

- Какво има? - попитах я.

- Имаме проблем. - започна да диша тежко. - Изпреварили са ни.

Когато чух това се ядосах видимо много. Как така някой ще е бил преди нас? Кой е решил днес да си има проблеми с мен? Мамка му. Изкарах двата си пистолета от панталона и тръгнах към вратата. Мислех, че няма да е интересно, но в последния момент стана. Нямам търпение да разбера с кого ще си имам работа.
Вървях уверено и същевременно предпазливо към стаята. Очаквах всичко в този момент. Надникнах внимателно в помещението и когато се уверих, че можех да влезна - влезнах. Вървях с бавни крачки, оглеждайки се на всички страни. Пистолетите ми бяха в бойна готовност. Чувах стъпки в далечината. Бяха доста странни. Имах чувството, че това не е шум от мъжка обувка, а от женска? Моля? Тотално се обърках. Ще си имам работа с жена ли? По дяволите. Токчетата прекрасно отекваха в тишината наоколо. Исках лично да се уверя, че е това, което си мисля. Забих се с гръб в стената, навеждайки се за да открия гледката пред очите ми.  Започнах да шаря поглед от краката до главата. Защо ми е толкова познато това облекло? Наистина беше жена, но доста позната. Стигнах до главата й от където се спускаше перфектната й руса коса. Боже! Това е момичето с което танцувах. Как е възможно? Изобщо не приличаше на такъв човек. Толко ли съм бил умислен, че да не заподозра поне малък детайл? Идиот.
Гледах действията и с изумение. Добра е в това, което прави. Очаровах се от нея. Разбираше всичко от този престъпен живот. Когато я видях, че взимаше огърлицата без проблем вече ми кипна. Не можех просто да седя и да я гледам. Махнах погледа си от нея и се скрих зад стената. Подготвих се за атака. Въздъхнах тежко и събрах малко сили. Показах се, сочейки пистолета напред. Там нямаше никой? Кога толкова бързо се случиха нещата? Изпуснах я. Свалих пистолета, вървейки напред. Много странно. Огледах се наоколо, но никъде не я видях. Къде беше изчезнала?
Докато очите ми я търсеха внимателно, усетих силна болка в пръстите на ръцете си. Чух как двата пистолета паднаха на земята, а аз изръмжах от болка. Реших да отворя очите си, а пред мен стоеше самата тя. Бива си я!