City of Darkness • Season 2 •

Глава девета

Гледната точка на Карина;

Спрях кранчето на водата и завих тялото си с меката хавлия. Имах нужда от този дълъг душ. Успях да измия от тялото си онези ласки и целувки, но от ума си не. Все още съжалявах за случилото се снощи. Дори не знам как щях за погледна Шон в очите след това недоразумение. Той не беше виновен. Цялата вина е моя. Все пак той е мъж и има нужда от това. И аз да бях на неговото място нямаше да се спра в каквото и положение да беше отсрещния. Разбирах го напълно. До колкото ми е по-силите ще го избягвам за сега. Нямах желание да говоря по тази тема и то с него.

Подсуших хубаво тялото си и облякох тъмно синята рокля, която бях подготвила по-рано днес. Имах нужда от чист въздух. Трябваше да се махна от тази къща. Не издържах дори и секунда тук. Спомените ме изгаряха жива. Трябва да разпусна някъде, където никои нямаше да ме открие. Имах нужда от уединение. Да бъда сама.
Взех чантата от земята и излязох от стаята. Огледах се и на двете страни преди да тръгна. Когато се уверих, че няма никои - изтичах към стъпалата. Слязох на първия етаж и тичешком отворих вратата. Побързах да стигна до колата си преди някои да ме е видял. Настаних се на шофьорското място и въздъхнах. Запалих колата и точно преди да тръгна чух тропане на прозореца. Обърнах се и срещнах лицето на човека от което исках да избягам. Шон продължаваше да тропа по прозореца, а аз потеглих с мръсна газ. Погледнах в огледалото за задно виждане, за да се уверя, че не бе тръгнал след мен. Успокойх се до някъде. Къде щях да отида сега? Онзи ден сънувах мястото на което ме бе завел Джъстин преди време. Там наистина беше адски спокойно и уютно. Може би там щях да се почувствам доста добре. Сега, като се замислих, защо изобщо го сънувах? Не вярвам в нещо случайно. Имаше нещо щом се появи в съня ми и сега в ума ми. Това още повече ме нави да отида там. Ако исках да намеря отговор - той беше там.

След около час и двадесет минути пътуване пристигнах. Паркирах колата на обозначеното място и изгасих двигателя. Облякох палтото си и слязох от колата. Усетих свежия въздух в ноздрите си. Вятъра отмести няколко кичура от косата ми. Затворих очи вдишвайки чистия въздух. Тихо и приветливо място. Обожавах тишината, която цареше наоколо. Толкова е отпускащо. Реших да вляза навътре в горичката. Помня, че бях видяла едно малко ресторантче близо до водопоя. Точно не си спомнях къде е, но в момента корема ми отчаяно се нуждаеше от храна. Така, че трябваше да го открия по-скоро.
Вървях с бавни крачки, наслаждавайки се на красотата, която бе създала природата. Толкова е красиво. Не усетих, кога усмивката ми бе огряла на лицето.
Не след дълго пред погледа ми се появи същия ресторант, който бях забелязала преди. Влязох в помещението. Вътре обстановката беше прекрасна. Мебелите от дърво пасваха идеално със старовремските антики по стените. Боята също отговаряше на всичко тук. Стигнах до бара и помахах на една от служителките.