City of Darkness • Season 2 •

Глава пета

Неутрална гледна точка;

Съдбата, както винаги, отново се бе вмъкнала в живота на Карина. Тя беше обречена на страдание, докато някои хора знаеха, че тя е жива. Нищо все още не се знаеше. Въпреки, че вътрешно се молеше това да не се разбира, то щеше да се рано или късно. Една тайна може да я запазиш дълго време, но пък истината винаги излизаше наяве. В този живот абсолютно всичко се разбира. Дали рано, дали късно - винаги. Това е цял живот.

Докато двете души не подозираха за цунамито, което се задаваше, в града се случваше отново нещо тайно. Този път кестенявото момче искаше да разбере цялата тази драма, която се въртеше около възлюбената му. Той я бе следил с часове без тя да се усети. Достатъчно се беше нагледал за да се убеди, че нещо странно имаше около това момиче. Познаваше Адам и знаеше, че той можеше да си изпее всичко само с едно негово щракване на пръстите.
Причака го на следващата отбивка. Когато беше пред очите му, пусна леко съединителя така, че колата да започне, да се движи. Беше на косъм да го удари. Адам се стресна и го погледна ядосано. Готов бе да вдигне скандал заради това. Но Шон реши, че е време да задейства плана му. Отвори вратата на колата и когато Адам го видя остана безмълвен, сякаш бе видял призрак.

- Шон Мендес? Очите ли ме лъжат или това наистина си ти!? - премигна няколко пъти. Шон се засмя.

- Ще ти се да те лъжат, приятел. - застана пред погледа му.

- Много се радвам да те видя. - Адам се усмихна мазно. Личеше си, че му се глезеше.

- Да не повярваш и аз също! - засмя се Шон, променяйки изражението си. - Стига с подмазването, Адам. Отдавна сме минали през това.

- Защо мислиш така? Англия май ти е побъркала главата. - опита се да го бъзика, но Шон не отстъпи. Адам забеляза, че нямаше никаква реакция от негова страна. Изражението му беше все така ледено.

- Ще те питам нещо, обаче искам абсолютно всичко да ми кажеш! - погледна го строго. Адам кимна.
- От къде познаваш това момиче?

- Карина ли? - учуди се. - Тя е главната виновница, че не съм в отбора на Джейсън.

- Какво общо има тя с такива, като вас? - попита объркано. Не вярваше на това, което беше чул.