City of Darkness • Season 2 •

Глава осемнадесета

Неутрална гледна точка;

- Вярно ли е? - повдигна вежди. Изпи поредната чаша на екс, като след това я постави върху стъклената маса.

- Точно тази жена я лекува в момента, Шон. - кимна, сядайки върху кожения диван.

- Възможно ли е наистина това дете да не е от Джейсън? - запита объркано той.

- Хрумна ми една идея, но ми трябва твоето одобрение. - подметна гяволито. Шон се обърна към него с въпросително вдигната вежда. - Ще платим колкото е необходимо на онази жена за да направи тест за бащинство.

- Одобрявам. - каза просто без да се замисля. Самуел кимна и напусна покойте на Шон.

Взе една от бутилките с алкохол и наля в празната си чаша. Отпи и извади телефона от джоба си, набирайки първия номер в контактния лист.

- Събери останалите и се явете в кабинета! - заповяда строго.

След около пет минути всички хора, които работеха за него заеха определените си места. Всички погледи се насочиха към Шон в очакване да каже какво е намислил.

- Ще задействаме плана веднага щом резултатите от теста излязат! Дали новината ще е положителна или не ще действаме. Пригответе мястото, момчета. - отпи от чашата си. - Време е да поиграем, като в доброто старо време. - заканливо поклати глава. Хората му се зарадваха от тази новина и весело започнаха с приготовленията.

Шон желаеше повече от всичко това момиче за себе си. Както и да убие със собствените си ръце старата си дружка. Завистта не му даваше мира от както бе разбрал за тяхната връзка. Сега, когато му се отдаваше шанс за мъст, нямаше да я изпусне. Надяваше се, че плода, които разсте в корема на Карина бе негово творение. Беше почти сигурен, че това бебе е от него. Спомни си ноща в която тя беше изцяло негова. Желаеше я до полуда. А сега я пожела още по-силно заради детето, което носеше. За него имаше шанс тези две творения да са негово притежание. За да няма пречки на всяка цена трябваше да премахне от пътя си единствения човек, който му пречеше. Именно Джейсън Маккен.

Гледната точка на Джъстин;

Трудно е да си безсилен. Какво да правиш, когато няма какво да направиш? Гадно е, да знаеш, че има проблем, но няма решение за него. Да се чудиш, ами ако беше направил така, дали нямаше да е различно? Да се вайкаш по цял ден в търсене на отговора, когато просто знаеш, че няма да го откриеш. И после се замисляш, скриваш се в света на фантазията, където ти си добре, без проблеми, без грижи. Никой не те притеснява, никои не те пита „как си", знаейки, че не си добре. И после осъзнаваш, че колкото и време да прекарваш в този свят, той няма да стане реален, и проблемите няма да отлетят, и хората ще продължат да те питат „как си", и после просто се натъжаваш. Тъгата те обзема, не те пуска, не ти позволява да се върнеш в света на фантазиите, а дори и да успееш, тя разваля щастливия край и бързо те връща към сивия, тежък живот. А после идва отчаянието. Моментът, в който фантазията е един мираж. Тогава идват черните мисли. И започваш да се депресираш, и просто търсиш начин, да се почувстваш добре, поне за малко, и осъзнаваш, че това е невъзможно.