City of Darkness • Season 2 •

Глава десета

Гледната точка на Карина;

В момента не чувствах нищо друго освен празнината. Органите ми сякаш прогониха всякакъв вид болка. Ума ми беше празен. Нямах за какво да мисля. Единственото, което исках в момента е да се прибера. На лицето ми нямаше абсолютно никаква емоция. Пътувах и гледах само към пътя. Оставаше ми съвсем малко до имението. Сякаш изключих чувствата си. Отстрани може би изглеждах, като болна. Самата аз се чудех на себе си как до сега не съм заплакала от мъка. Може би вече ми бе писнало от всичкото това страдание. Изглежда, че нямаше смисъл. Нещо, което е минало за теб, да бъде твоето бъдеще. Нали затова хората гледат само напред към бъдещето? Не беше хубаво да гледаме в миналото, защото там имаше само лоши спомени. Затова реших повече да не поглеждам назад. Уверих се, че това водеше само до нови неприятности. Нямах нужда от допълнително стрес в живота си.

Десет минути по-късно вече слязох от колата и закрачих към входната врата. Влязох вътре и се насочих право към стаята си. Чувах зад гърба си виковете на баща си и останалите. Въобще не видях, че те бяха там. Игнорирах ги и изкачих стълбите, водещи към моето кътче. С влизането си, тръшнах вратата след мен. Захвърлих всичко на земята и просто седнах на края, на леглото. Загледах се в ламинирания под. За какво можех да мисля в момента? За това как отново се убедих, че Джъстин беше едно нищожество? Не биваше да се напрягам толкова за това. Не си заслужаваше.

Както си гледах така втренчено в земята, изведнъж чух почукване на вратата. Не обърнах внимание, а замълчах. Които и да беше можеше да си почака.
Мълчанието ми явно не означаваше нищо за отсрещния. Забелязах как вратата се отвори, а през нея влезе чифт черни маратонки. Гледах в земята, затова и успях само това да видя. Следях всяко едно движение на човека в стаята. Когато седна на земята пред мен, тогава вече успях да видя кой всъщност беше.

- Добре ли си? - попита той, накланяйки главата си за да погледне лицето ми. Не отговорих, а кимнах. - Не ми изглеждаш добре, но ще се направя, че ти вярвам.

- Какво искаш, Шон? - осмелих се да попитам с дрезгав глас.

- Може би да поговорим?

- Няма за какво. - отвърнах, поглеждайки го.

- Ако за теб онова снощи не беше от значение за мен е. Бих искал да знам, защо го направи след, като сега съжаляваш? - попита настоятелно.