City of Darkness • Season 2 •

Глава шестнадесета

Гледната точка на Джъстин:

Не се бях чувствал така от детството си. Бях безгрижен и усмихнат. Не че нямах грижи и задължения, просто всичко ми се струваше толкова лесно. Разбира се, че ще бъде така, та цялото ми тяло крещеше „влюбен съм до полуда". Когато единственото щастие на света стой близо до теб, просто ставаш слаб. Чувствах, че съм в рая. Грижите, които Карина полагаше за мен запълваха сърцето ми. От цели четири дни тя не бе спряла да ми угажда и да бди над мен, когато спя. Умората й личеше отдалеч, но бях безсилен да направя каквото и да било. Винаги, когато спорех с нея за грижата - губех. Тя просто владееше съзнанието ми и не ми даваше шанс да й помогна. Затова и се отказах. Оставих я да продължи със заниманията си. Но всичко приключва днес. Чувствах се далеч по-добре от онези дни и мисля, че имам някакви сили да се изправя стабилно на краката си. Това и направих. Някак от зор успях да стигна до кухнята, където се намираше Карина. Влязох в помещението с почти безшумни стъпки и застанах точно зад крехкото й тяло. Увих двете си ръце около кръста й и нежно поставих целувка на врата й. Карина трепна и инстинктивно се обърна назад.

- Как си могъл да се изправиш, Джъстин? Все още не си се възстановил напълно. - повиши тона си, гледайки ме уплашено.

- Добре съм, Карина. - опитах се да я успокоя притискайки я все повече към мен. - Дори вече съм по-добре. - усмихнах се. Надявах се с тези думи поне малко да намаля гнева й.

- Върни се обратно в стаята. Ще се срина ако ти се случи нещо. Искаш да остана на място ли?

- Няма от какво да се притесняваш, мила. Добре съм. - засмях се леко при уплашения й вид.

- Вечерята е почти готова. - усмихна се насреща ми. Обожавах тази усмивка.

- Остави аз да сложа приборите на масата. - взех няколко съдове от шкафа.

- Сигурен ли си? - кимнах.

- Нека това да е първата ни романтична вечеря. - целунах бузата й. Карина се усмихна леко и продължи с ястията.

Подредих масата така, както си представях в главата, като добавих и един свещник. Запалих трите свещи и оставих чашите на масата. Докато поставях приборите, Карина носеше храната в ръцете си. Помогнах и с подредбата и накрая сложи и последното ястие. Дръпнах стола назад, подканвайки я да седне. Отново се усмихна и седна на стола. Исках това да е първата ни вечер заедно на маса. Разбрах едно от цялата тази ситуация в момента. Твърдо бях убеден, че абсолютно всяка вечер исках да прекарвам времето си с нея. Всеки ден, всяка вечер и всяка минута заедно с нея. Искам да прекараме дори целия си живот заедно.