City of Darkness • Season 2 •

Глава седма

Гледната точка на Джъстин;

В момента изпитвах неописуема радост в сърцето си. Дланите ми се потяха, а сърцето ми биеше учестено. Очите ми виждаха само и единствено нея. Чаках това от толкова дълго време. Знаех си, че моята любима не е мъртва. Усещах го дълбоко в сърцето си. Прав бях, че не вярвах на нито една дума по неин адрес. Време беше отново да видя тези красиви светло зелени очи и тази медено руса коса. Моята съвършенност.  Жената, която обичам. Тя ме извади от забравата, показа ми, че на земята има ангели без крила, които вървят около нас, които бдят за нас по един специален начин, че дори да не можем да ги различим или видим, те винаги се грижат за нас. Само ако можех да си разтворя гърдите и да й дам цялото си сърце, ако можеше да види, че в него бие лудо любовта ми към нея. Болеше ме, че не отговаряше правилно на въпросите ми. Убиваше ме това, че тя не желаеше да говори с мен и се държеше някак студено. Имаше пълното право да го прави, но така ме нараняваше още повече. След кратката ми изповед, тя не обели и дума. Стоеше все така мирно, гледайки в земята. Мъчеше ме в този момент. Исках да знам какво бе решила над думите ми. Исках я отново до мен.

- Просто ми отговори, Карина. Отговори, защото не издържам на тази проклета болка. - почти се развиках. Отчаяно чаках отговора й. Карина реши да вдигне главата си и да ме погледне. Отново плачеше. Отново онези сълзи, които течаха от както е с мен. Мамка му.

- Не мога.. захлипа, като пусна плача си в глас. Стана от стола и когато понечи да тръгне видях, че се блъсна в някой.

- На къде така, скъпа? - чух твърдия глас ня онова копеле. Думата с която я наричаше ме изкарваше извън равновесие. Няма право да й говори така. - Надявам се, че вече сте решили. - прегърна я. Ако можех да мръдна в този момент, нямаше да остане жив за дълго.

- Не я докосвай, Мендес! Не си го позволявай! - процедих през зъби.

- Ще правя каквото си искам. Ти си никой, че да ми даваш заповеди. - отговори ми с присмех. Кълна се, че ще го убия! - Качи се горе, Карина. Искам да си поговоря с него на саме. - подкани я, погалвайки гърба й. Карина започна да тича. След секунди вече не я виждах. Отново си тръгна.

- Ако можех в момента да се изправя бих ти пръснал мозъка с удоволствие. - казах заплашително.