City of Darkness • Season 2 •

Глава осма

Гледната точка на Джъстин;

- Няма как да ти помогнем ако не кажеш кой ти причини това!? - развика се Доусън.

- Това не е най-важното сега. - отговорих, повишавайки тона си.

- За нас е, Джъстин. Защо не разкажеш всичко и да направим нещо? - продължи да обикаля стаята и да вика.

- Карина е жива, Доусън! - оповестих на висок глас. Всички ме погледнаха изненадано. Мирсела дори счупи чашата с вода, която трябваше да ми донесе.

- Това е невъзможно! - изкрещя тя. - Пребили са те доста здраво щом си си загубил ума.

- Дръж си езика зад зъбите! - процедих през зъби.

- Истината ли казваш, братле? - попита ме Харпър. Кимнах. Момчетата се зарадваха, като започнаха да викат и подскачат. Мирсела се врътна разгневена и отиде на някъде. Само един не се зарадва колкото останалите.

- Нещо има ли, Доусън? - попитах го. Бях сигурен, че нещо криеше от мен. Той ме погледна с онзи негов виновен поглед.

- Не. - каза плахо. Ето в този тон вече ме убеди. Изправих се, заставайки срещу лицето му.

- Какво криеш от мен? - почти извиках. Останалите спряха с виковете и погледнаха към нас. Доусън все така продължаваше да мълчи. - Говори! - изкрещях срещу лицето му.

- Аз знаех, че Карина е жива, Джъстин. - изстреля набързо. Той какво каза? Остави ме без думи. Обърках се тотално. Премигнах няколко пъти вече разгневен.

- Знаел си? - попитах. - От къде си знаел?

- Говорих с нея преди няколко дни. Срещнах я случайно. Нямаше как да не я позная. Обещах й да не ти казвам.

След това признание се почувствах предаден. Предаден от човека, който обичах най-много от момчетата. Как е могъл да скрие такова важно нещо от мен? Дори как си е и позволил? Адреналина ми стигна до небето. Стиснах юмрука си здраво след, като го запратих в лицето му. С един удар го повалих на земята. Доусън се хвана за носа и ме погледна.

- Ти си същото гадно копеле, като Адам. От теб изобщо не го очаквах. Предател! - изплюх и напуснах помещението.

Заболя ме. Най-верния ми приятел ме предаде точно днес. Не вярвах, че някога щеше да ми се случи същото нещо, като преди време. Никога преди не съм се съмнявал в Доусън. Той ми беше, като кръвен брат. Уважавах го и го обичах. Защо постъпи толкова егоистично? Всеки ден виждаше как скърбях и как бях рухнал. Виждаше го и то много добре. Също и го знаеше. Защо не дойде и не ми каза за това? Защо така подло постъпи към мен? Дори и Карина да го е помолила, той ако ми беше истински приятел, нямаше да скрие такава важна новина от мен. Заобиколен съм от предатели. Някога смятах, че сме едно семейство, а сега вече изгубих всякаква вяра в тях. Вече очаквах всичко от всеки един от тях. Единствено те ще загубят ако направят нещо срещу мен. Нямам думи да опиша колко много съм разочарован от Доусън. Просто не искам да коментирам повече, защото това е непростимо.