50 нюанса тъмно

chapter 7

-Хайде. Марио е от вън.
Станахме и той ме хвана за ръка.

- Не искам да те изгубя, Анастейжа.

- Целуна нежно кокалчетата ми и докосване на устните му разтърси цялото ми тяло.

Аудито ни чакаше. Шон ми отвори вратата. Качих се и потънах в плюшената седалка. Това заобиколи от други на шофьора. Марио слезе и двамата провери крак разговор. Това не е обичайният им протокол. Обзе ме любопитство. Какво ли обсъждаха? След малко и двамата се качиха и аз погледнах Шон, който гледа напред с абсолютно безизразно лице.
Позволявам да прегледате за кратко профила му: правилно нос, извадете всичките зъби, косата, паднала по челото.Не беше писано този божествен мъж да е мой.
Тиха музика изпълнява колата, великолепно изпълнява, което не познава. Марио се насочва към магистрала 1-5 и Манчестър.
Шон се предпазва от мен.

- Какво вече ти казах, Анастейжа, имам предложение.
Погледнах нервно към Марио.

- Марио не може да те чуе - увери ме Шон.

- Как така?

- Марио - повиши глас Шон. Марио не говори. Шон отиде отново и отново не казва. Шон се пренасели напред, потупа го по рамото и Марио си свали слушатели, които не бяха забелязали.

- Да, господине?

- Благодаря, Марио. Няма нищо. Продължавай.

- Добре, господине.

- Сега доволна ли си? Това слуша айпода си. Пучини. Всичко единствено че го няма.

- Ти нарочно ли се накара да го направи?

- Да.
Господи!

- Добре, какво е предложението ти?
Неочаквано Шон стана решителен и делови. Леле боже! Предстоеше сделка. Vsičko внимание.

- Първо искам да те попитам нещо. Предпочитате ли вашето сладникава връзчица без никакво изчанчено чукане?
Зяпнах.

- Изчанчено чукане ли? - успех да попитам.

- Да. Изчанчено чукане.

- Не мога да повярвам, че го каза.

- Да, но го казах. Отговори ми - настоятелно спокойно той.
Изчерви се.Богинята в мен е паднала на колене, свежа е била длани, умоляваше ме.

- Харесвам изчанченото ти чукане - говори тихо.

- Така си и мислех. Какво остава не ти харесва?