chapter 23

53 3 0
                                    

Шон Мендес

„Да, моля.“

Наистина искаше да се пренеса при него. О, Шон! Още беше рано. Опитах се да се овладея. Само това ми липсваше след този необикновен уикенд. Не бях имала нито миг за размисъл — за да проумея всичко, което бях преживяла и открила през последните два дни.

Анастейжа Стийл

„Шон,
Къде останаха намеренията ни да се научим да ходим, преди да се научим да тичаме?
Може ли да го обсъдим довечера?
Предложиха ми в четвъртък да отида на конференция в Ню Йорк.
Това означава да замина в сряда и да пренощувам там.
Просто реших, че трябва да знаеш.“

Шон Мендес

„Да. Хайде да го обсъдим довечера.
Сама ли ще ходиш?“

Анастейжа Стийл

„Може ли да го обсъдим довечера?“

Шон Мендес

„Разказвай.
Ако ще е с онзи скапаняк, с когото работиш, отговорът ми е «не» — само през трупа ми!“

Сърцето ми се сви. Мамка му — да не ми е баща?!

Анастейжа Стийл

„Да. Ще ходим с Джордж .
Искам да отида. Това е вълнуваща възможност за мен.
А и никога не съм била в Ню Йорк.
Недей да правиш от мухата слон.“


Шон Мендес

„Анастейжа,
Не правя от мухата слон, просто съм загрижен за теб.
Отговорът е НЕ!“

— Не! — извиках на компютъра си, с което накарах всички в службата да се вцепенят и да ме зяпнат. Джордж  надникна от кабинета си.

— Всичко наред ли е, Ана?

— Да. Извинявам се — измънках. — Просто… ъъъ… не сейвнах един документ. — Цялата поаленях от срам. Той ми се усмихна, но лицето му си остана озадачено. Няколко пъти дълбоко си поех дъх и бързо написах отговор. Бях ужасно ядосана.

Анастейжа Стийл

„Шон,
Трябва да се овладееш.
НЯМА да спя с Джордж  — за нищо на света.
ОБИЧАМ те. Чуй какво става, когато хората се обичат.
Те си имат ДОВЕРИЕ.
Съмнявам се, че ти ще СПИШ с която и да е друга — или пък да я ЧУКАШ, НАПЛЯСКАШ или НАШИБАШ. Имам ВЯРА и ДОВЕРИЕ в теб.
Моля те, отнасяй се със СЪЩОТО към мен.“

50 нюанса тъмноDonde viven las historias. Descúbrelo ahora