50 нюанса тъмно

chapter 19

Лежах свита на кълбо в прегръдките му върху лепкавите чаршафи. Гърдите му бяха притиснати към гърба ми, носът му - заровен в косата ми.

- Това, което изпитвам към теб, ме плаши - прошепнах аз.

Той се вцепени, после тихо отвърна:

- И мен, бебчо.

- А ако ме напуснеш? - Тази мисъл е ужасяваща.

- Никъде няма да ходя. Струва ми се, че никога няма да ти се наситя, Анастейжа.

Обърнах се и го погледнах. Изражението му беше сериозно, искрено. Целунах го нежно. Той се усмихна и протегна ръка да отметне косата ми зад ухото.

- Никога не съм се чувствал така, както когато си тръгна, Анастейжа. Ще направя всичко, за да не изпитам пак същото. - Думите му прозвучаха страшно тъжно, дори смаяно.

Отново го целунах. Исках някак си да разведря атмосферата, ала Шон го направи вместо мен.

- Ще ме придружиш ли утре на летния бал на баща ми? С благотворителна цел е, организира го всяка година. Обещах да отида.

Усмихнам се и изведнъж изпитах свенливост.

- Ще дойда, разбира се. - Уф, мамка му. Нямам какво да облека.

- Какво има?

- Нищо.

- Кажи ми - настоя той.

- Нямам какво да облека.

Шон за миг изглеждаше неловко.

- Не се сърди, обаче всички онези дрехи за теб още са вкъщи. Сигурен съм, че все ще има някоя подходяща рокля.

Свих устни.

- Виж ти, наистина ли? - казах сардонично. Тази вечер не исках да се караме. Трябва да взема душ.

Момичето, което приличаше на мен, стоеше пред СИП. Я чакай - това съм аз. Бледа и немита, с прекалено големи дрехи. Вторачих се в нея и установих, че носи мои дрехи - доволна, здрава.

- Какво повече имаш от мен? - питах я.

- Коя сте вие?

- Никоя... А ти коя си? И ти ли си никоя?...

- Значи сме две - тихо, гонят ни, нали знаете... - Тя ми се усмихна, бавна, зла гримаса, приличаше на маска, и е толкова вледеняваща, че започнах да пищя.

- Господи, Ана! - Шон ме разтърси и ме събуди.

Бях объркана. „У дома съм... в мрака... в леглото с Шон." Разтърсих глава в опит да проясня ума си.