50 нюанса тъмно

chapter 13

-Я ли ли днес? - прошепна той.

- Изядох един сандвич на обяд - дойде да каже. Не ми се показва за храна.
Шон присви очи.

- Трябва да се храниш.

- В момента не съм гладна... за храна.

- А за какво сте гладна, господице Стийл?

- Струва ми се, че знаете, господин Мендес.

Това е работата и аз пак си мисля, че ще ме целуне, ала не го направи.

- Да те целуна ли търсиш, Анастейжа? - наистина тихо прошепна в ухото ми.

- Да - промълвих.

- Къде?

-Навсякъде.

- Ще бъдеш ли малко по конкретна. Предупреждавам те, че няма да те докоснат, да не ме помолиш и не ми се кажеш какво да искаш.
Бях изгубена - той не играеше честно.

- Моля те - прошепнах.

- За какво ме молиш?

- Да ме докоснеш.

- Къде, бебчо?

Беше много близо. Протегната ръка на Шон трябва да се поддържам.
Не, не - каза укорително и изведнъж виждам, че ми тревожно се разшириха.

- Какво има? - „Не... ела!"

- Не. - Той поклати глава.

- Изобщо ли? - Не мога да скрия копнежа в гласа си.
Шон ме погледна неуверено и колебанието му ме окуражи. Пристигайте към него и той скоро се поддържа, вдигнал ръце с дланите напред, отбранително, но усмихнато.

- Виж, Ана. - Това е предупреждение. Тогава сприхаво прокара пръсти през косата си.

- Никога няма да имам нищо против . Дали да не използваме маркер и да познаете забранените зони?-Шон повдигна вежди.

- Добра идея. Къде ти е спалнята?
Кимнах в съответствие посока. Нарочно ли променяше темата?

- Взимаш ли си хапчетатата?
„Уф, мамка му. "

При моето изражение човек трябва да унищожи.

- Не - изпъшках.

- Ясно. - Тази стилна устен. - Хайде да идем да хапнем нещо.

- Нали щяхме да си лягаме? Искам да си легна с теб!

- Знам, бебчо. - Шон се усмихна и изведъчи се хвърли към мен, дребни меки за китки и ме загърби в обявите си, притиснат си към моето.

- Трябва да ядеш, аз също - прошепна. Гледаше ме с изгарящите си очи. - А и... очарованието е ключът към съблазняването, а в момента много си падам по забавно задоволяване.

„Ха, и откога?"

- Вече съм съблазнена и си искам да задоволявам сега. Моля те. - Почти хленчех.
Шон ми се усмихна нежно.

- Храни се. Много си слаба. - Целуна ме по челото и ме пусна.
Това е игра, част от някакъв зъл замисъл. Намръщих му се.

- Още съм ти сърдита, че си купил СИП, а сега съм ти сърдита и имам мерак да чакам. - Нацупих се.

- Ти си една сърдита жена, така ли? Ще се почувствам по добре, след като хапнеш добре.

- Знам след какво ще се почувствам по добре.

- Анастейжа Стийл, смаян съм. - Говореше малко подигравателно.

- Стига си ме дразнил. Не играеш честно.

Той подтисна усмивката си, като прехапа дълго в сина. Беше просто възхитителен... закачал точно
Шон, който си играе с моето либидо. Ако бях по-добра прелъстителка, щях да знам какво да направя, но ми пречеше това, че не мога да го докосвам.
Богинята в мен присви очи и се замисли. Трябва да работа по този въпрос.
С Шон се гледам - ​​аза възбудена, смутена и изпълнена с копнеж, а той спокоен и весел за моята работа - и се сети, че не е имало нищо за ядене.

- Мога да сготвя нещо - само че ще трябва да идем на пазара.

- На пазар?

- Да.

- Нямаш ли храна тук? - Лицето му стана сурово.
Поклатих глава. Плю, изглежда доста сърдит.

- Тогава да вървим на пазара - строго каза, че, трябва да се и тръгна към вратата.

- Кога за последен път си бил в супермаркет?
Шон - следваше ме послушно с кошница в ръка - вижте.

- Не си спомням.

- Госпожа Джоунс ли ти пазарува?

- Мисля, че Марио й помага. Не съм сигурен.

- Китайска кухня обичаш ли? Става бързо.

- Китайска кухня звучи добре. - Шон се ухили. Несъмнено съм се досетил за тайния ми мотив за бързо хранене.

- Отдавна ли е при теб?

- Марио от четири години. И госпожа Коно е горе-долу оттогава. Защо нямаш нищо за ядене у вас ли?