50 нюанса тъмно

chapter 20

— Психологът, който се срещнал с нея, го определи като типичен зов за помощ. Смята, че не я заплашва сериозна опасност — „на една крачка от суицидната идеация“, така се изрази. Обаче аз не съм убеден. Оттогава се опитвам да я намеря и да й осигуря нужната помощ.

— Казала ли е нещо на госпожа Коно?

Шон ме погледна. Изглеждаше адски неловко.

— Нищо особено — отговори, но знаех, че не ми казва всичко.

Започнах да наливам чая. Значи Лийла иска да се завърне в живота на Шон и решава да привлече вниманието му с опит за самоубийство. „Леле… страшничко.“ Но ефикасно. Шон си тръгва от България , за да е до нея, но тя изчезва преди неговото пристигане? Адски странно.

— И не можеш да я намериш, така ли? А роднините й?

— Те не знаят къде е. Мъжът й също.

— Мъжът й ли?

— Да, тя е омъжена от две години — разсеяно отвърна той.

„Какво?!“

— И е била с теб въпреки че е омъжена?! — „Мама му стара!“ Шон наистина не знаеше граници.

— Не! Мили боже, не! Тя беше с мен преди почти три години. После ме напусна и скоро след това се омъжи.

„Аха.“

— Тогава защо сега се опитва да привлече вниманието ти?

Шон тъжно поклати глава.

— Не знам. Успяхме да установим само, че преди четири месеца е избягала от мъжа си.

— Да се доизясним. Тя не е твоя подчинена от три години, така ли?

— От около две и половина.

— И е искала повече.

— Да.

— Но ти не си искал.

— Да.

— Затова те е напуснала.

— Да.

— Тогава защо сега идва при теб?

— Не знам. — Но гласът му ми подсказа, че поне има предположение.

— Обаче подозираш…

Очите му се присвиха от гняв.

— Подозирам, че има нещо общо с теб.

С мен ли? Какво можеше да иска от мен? „Какво повече имате от мен?“

Взрях се в него, разкошно гол от кръста нагоре. Имах го — той беше мой. Ето какво имах… и все пак тя приличаше на мен — същата тъмна коса и светла кожа. Тази мисъл ме накара да се намръщя. „Да… какво повече имам аз?“