50 нюанса тъмно

chapter 8

Обичам те, Шон Мендес. А ти си готов да направиш всичко това за мен.Не те заслужавам и много се извинявам, че не мога да направя всички тези неща за теб. Може би с времето... не знам... но, да, препоръчам ти. Къде да подпиша?
Той ме прегърна и притисна до себе си.

- О, Ана - въздъхна и зарови нос в косата ми.

Седяхме прегърнати и слушахме музика - отговаряйки на пиано - което сякаш отразяваше настроението в автомобила, прекрасно спокойствие след буря. Опитах да се намеря в него и да оставя глава на рамото му. Той нежно мега ли по гърба.

- Докосването е трудно за мен, Анастейжа - прошепна.

- Знам. И ми се иска да разбера защо е така.

- Детството ми е кошмарно.Един от сводниците на надрусаната курва...

- Мълък, това се е напреднало: припомням си нещо ужасяващо. - Това го помня. - Потръпна.
Сърцето ми се сви, като си спомням белезите от изгоряло по гърдите му. „О, Шон!" Прегърнах го през врата.

- Тя нараняваше ли те? Майка ти. - Гласът ми потрепна.

- Не. Поне не помня. Просто не се интересува от мен. Не ме защити от своите сидни. - Изсумтя. - По-скоро аз се грижих за нея. Когато се самоубий, бях с нея  цели четири дни, които не са намерени и съобщят ... това трябва да помня ясно.-мама му стара.В гърлото ми се надига горчилка.

- На това му се вика гнуснярска работа - прошепнах.

- До ента степен.
Притискайте се до вратата му, издирвайте и предлагайте да използвате и непрекъснато си представям малко мърляво момченце със сиви очи, изгубено, самотно, изпратено се досега на мъртвата си майка.
„О, Шон!" Вдъхвах аромата му. Ухаеш божествено, любимо ми миризма на света.

На сутринта
Когато се събудих бяхме в Торонто.

- Здрасти - тихо каза Шон.

- Извинявай - прошепнах, примигнах и се протегнах.

- Мога цял живот да те гледам как спиш, Ана.

- Казах ли нещо?

- Не. Почти до теб смех.
Виж ти.

- Значи няма да ходим у вас?

- Няма.-Погледнах го.

- Защо?

- Утре си на работа.

- Хм. - Нацупих се.

- Да не би да си намислила нещо-Размърдах се.