50 нюанса тъмно

chapter 27

— Защо си толкова ядосан?

— Защото с всички тия дивотии е свършено! — извика той, гледаше ме яростно. После въздъхна сърдито и поклати глава.

Забих поглед в сплетените си в скута ми пръсти. Просто исках да разбера.

Шон седна до мен и попита уморено:

— Какво искаш да знаеш?

— Няма нужда да ми казваш. Не исках да ти се натрапвам.

— Не е това, Анастейжа. Не ми се говори за тези дивотии. Години наред живях изолиран, нищо не можеше да ми въздейства и не се налагаше да се оправдавам пред никого. И винаги съм можел да споделям с нея. А сега миналото и бъдещето ми се сблъскват по начин, който никога не съм смятал за възможен.

Погледнах го. Той се взираше в мен с разширени очи.

— Никога не съм си мислил, че имам бъдеще с някого, Анастейжа. Ти ми даде надежда и ме накара да се замисля за всякакви възможности. — Шон млъкна.

— Аз ви подслушах — прошепнах му и се вторачих в ръцете си.

— Какво? Разговора ни ли?

— Да.

— И? — примирено попита той.

— Тя е загрижена за теб.

— Да, така е. В известен смисъл и аз съм загрижен за нея, обаче това няма нищо общо с чувствата ми към теб. Ако имаш предвид това.

— Не съм ревнива. — Заболя ме, че си го е помислил — а може би всъщност ревнувах? Мамка му. Може би тъкмо това беше проблемът. — Ти не я обичаш — промълвих.

Шон отново въздъхна. Наистина беше бесен.

— Много отдавна си мислех, че я обичам — каза през зъби.

„О!“

— Когато бяхме в България… ти ми каза, че не я обичаш.

— Вярно е.

Намръщих се.

— Защото вече обичах теб, Анастейжа — каза Шон. — Ти си единственият човек, за когото съм готов да отида на края на света.

„О, божичко!“ Не разбирах. Тогава той все още искаше да съм му подчинена. Намръщих се още по-силно.

— Чувствата, които изпитвам към теб, са различни от всичко, което съм изпитвал към Ети — прибави Шон вместо обяснение.