50 нюанса тъмно

chapter 17

— Да. Напълно съзнавам, че изглежда така.

— Да се обърнем към доктор Флин — измърморих.

Той остави празната си паница и ме погледна безизразно. Въздъхнах. Не исках да се караме. Станах и посегнах да взема паницата му.

— Искаш ли десерт?

— Страхотна идея! — Ухили ми се сладострастно.

— Аз ли? — „Защо пък да не съм аз?“ Богинята в мен се сепна от дрямката си и се надигна, наострила слух. — Имаме сладолед. Ванилов. — Изкисках се.

— Наистина ли? — Шон се ухили още по-широко. — Бихме могли да направим нещо с него.

„Какво нещо?“

— Може ли да остана? — попита Шон, докато се изправяше грациозно.

— Предполагах, че имаш точно това намерение.

— Позна. Къде е сладоледът?

— Във фурната. — Усмихнах му се мило.

Той килна глава настрани и въздъхна.

— Сарказмът е най-нисшата форма на остроумие, госпожице Стийл. — Очите му искряха.

„Уф, мамка му. Какво е намислил?“

— Може пак да те преметна на коляното си.

Оставих паниците в мивката.

— Носиш ли онези сребърни топчета?

Шон опипа джобовете на ризата и на дънките си.

— Колкото и да е странно, не. В службата няма голямо търсене.

— Много се радвам да го чуя, господин Мендес . Струва ми се, казахте, че сарказмът е най-нисшата форма на остроумие.

— Е, Анастейжа, новият ми девиз е: „Ако не можеш да ги победиш, предай се и мини към тях“.

Зяпнах го. Не можех да повярвам. Той ми се ухили с отвратително самодоволство, отвори фризера и извади голямата кутия ванилов сладолед „Бен & Джери“.

— Ще свърши идеална работа. — Погледна ме с потъмнели очи. — Бен, Джери и Ана. — Изговаряше всяко име бавно, натъртено.

Леле-мале! Ченето ми май беше увиснало до пода. Шон отвори чекмеджето с приборите и извади една лъжица. Погледна ме. Очите му бяха премрежени. Езикът му се плъзна по горните му зъби. О, този език!

Усещах, че се задушавам. Във вените ми бушуваше страст — тъмна и необуздана. Значи ще се позабавляваме с храна.

— Надявам се, че ти е топло — прошепна той. — Ще те разхладя ето с това. Ела. — Протегна ръка и аз му подадох моята.

В спалнята той остави сладоледа на нощното шкафче, смъкна покривката от леглото, вдигна възглавниците и струпа всичко на пода.

— Нали имаш чисти завивки?

Кимнах. Наблюдавах го като хипнотизирана. .

— Много ми се иска да си поиграя с теб и тези завивки.

Едва овладях конвулсиите на тялото си.

— Искам да те завържа.

„О!“

— Добре — промълвих.

— Само ръцете ти. За леглото. Искам да си неподвижна.

— Добре — повторих. Не бях способна на нищо повече.

Шон се приближи, без да откъсва очи от моите.

— Ще използваме ето това. — Хвана колана на халата ми, с възхитително възбуждащи бавни движения развърза възела и го изтегли.

Халатът ми се разтвори. Стоях парализирана под жаркия му поглед. След миг Шон го смъкна от раменете ми. Халатът се свлече в краката ми.

Бях съвсем гола пред него. Той погали лицето ми и докосването му отекна в дълбините на слабините ми.

— Легни на леглото, по гръб — прошепна той. Очите му бяха потъмнели и прогаряха дупки в моите.

Подчиних се. Стаята бе забулена в сумрак, нарушаван само от меката светлина на нощната лампа.

По принцип не понасям енергоспестяващи крушки, адски са мъждиви, но сега бях гола с Шон и се радвах на приглушената светлина. Той стоеше до леглото, вперил очи в мен.

— Мога да те гледам цял ден и цяла нощ, Анастейжа — каза Шон и с тези думи се качи на леглото и ме възседна.

— Вдигни си ръцете над главата — заповяда.

Изпълних заповедта и той завърза колана за лявата ми китка, после го прокара през металните решетки на таблата. Опъна го силно и лявата ми ръка се изпъна над мен. След това завърза и дясната ми китка и здраво стегна колана.

Когато свърши, видимо се отпусна. Искаше ме обездвижена. Така не можех да го докосвам. Хрумна ми, че не го е докосвала и никоя от неговите подчинени — нещо повече, че те изобщо не са имали такава възможност. Че той винаги е контролирал нещата. От разстояние. И че затова харесва своите правила.

Шон се наведе и ме целуна бързо по устните. После се изправи и изхлузи ризата през главата си. Събу си дънките и ги пусна на пода.

Остана божествено гол. Богинята в мен направи троен аксел и устата ми изведнъж пресъхна. Тялото му притежаваше класическа красота: широки мускулести плещи, тесен ханш — обърнат триъгълник. Очевидно тренираше. Можех да го съзерцавам цял ден и цяла нощ. Шон ме хвана за глезените и бързо и рязко ме дръпна надолу. Ръцете ми се изпънаха и не бях в състояние да се движа.