50 нюанса тъмно

chapter 34

— Ти още си тук. Мислех, че вече ще си си тръгнала — прошепна Шон.

— Защо? Защото може да те помисля за луд, задето биеш и чукаш жени, които приличат на майка ти ли? Как си останал с такова впечатление? — изсъсках жестоко.

Суровите ми думи го накараха да пребледнее.

— Е, не бих се изразил точно така, но да — отвърна той. Очите му бяха изпълнени с болка.

Това ме отрезви и ме накара да съжаля за избухването си. Намръщих се, обзета от угризения.

О, какво щях да правя? Вперих очи в него — изглеждаше разкаян, искрен… приличаше на моя Петдесет нюанса.

Изведнъж си спомних снимката в детската му стая и в този момент разбрах защо жената на нея ми се е сторила толкова позната. Приличаше на него. Сигурно беше родната му майка.

В ума ми изникна пренебрежителният му отговор на моя въпрос коя е: „Няма значение…“. Тя носеше вина за всичко това… а аз приличах на нея…

Всичко това ми се стори адски извратено. Той ме беше успокоил за Лийла, ала сега знаех със сигурност как го е възбуждала. Дори самата мисъл за това ме отвращаваше и изтощаваше.

— Уморена съм, Шон. Може ли да го обсъдим утре? Искам да си легна.

Той примигна изненадано.

— Няма ли да си отидеш?

— Искаш ли да си отида?

— Не! Мислех, че ще си тръгнеш, щом ти кажа.

И тогава пред очите ми изникнаха всички моменти, в които беше споменавал, че ще си ида, когато узная най-тъмните му тайни… и разбрах. Мамка му! „Господарят е човек на мрака.“

Трябваше ли да си отида? Погледнах го, този луд, когото обичах — да, обичах го.

Можех ли да го напусна? Веднъж го бях напуснала и това едва не ме съсипа… него също. Обичах го. Знаех го, въпреки неговото признание.

— Не си отивай — промълви Шон.

— Уф, по дяволите — няма! Няма да си отида! — извиках и това ми подейства пречистващо. Ето, казах го. Няма да си тръгна.

— Наистина ли? — попита той невярващо.

— Какво да направя, за да те накарам да проумееш, че няма да си отида? Какво да ти кажа?