50 нюанса тъмно

chapter 38

- Между удоволствието и болката има тънка граница, Анастейжа - меко произнесе той

- Така ли? - прошепнах.

- Можеш да направиш много неща с едно нещо. - Очите му горяха.

- Това ли е всичко? - весело попита Шон.

- Може би...

- Става въпрос за степента на контрол, Анастейжа. Ако си завързана и не можеш да говориш, ще си съвсем безпомощна. И трябва да ми имаш пълно доверие, като знаеш, че ще имам толкова голяма власт над теб, че ще трябва да чета по тялото и реакциите ти, вместо да слушам думите ти. Това те прави по-зависима, дава ми абсолютен контрол.

Преглътнах с усилие.

- Говориш така, сякаш ти липсва.

- Говоря за нещо, което знам - тихо каза Шон. Очите му бяха сериозни. Атмосферата между нас се беше променила, сякаш той се изповядваше пред свещеник.

- Ти имаш власт над мен. Знаеш го - прошепнах.

- Така ли? Караш ме да се чувствам... безпомощен.

- Не! - „О, Шон..." - Защо?

- Защото си единственият човек, който наистина може да ми причини болка. - Той протегна ръка и отметна косата ми зад ухото.

- О, Шон... същото се отнася и за теб. Ако не ме желаеше... - Потреперих и забих поглед в сплетените си пръсти. В това се състоеше другото ми мрачно съмнение за нашето бъдеще. Ако той не беше толкова... пречупен, щеше ли да ме желае? Поклатих глава. Трябваше да се опитам да не мисля за това.

- Най-малко искам да ти причиня болка. Обичам те - промълвих аз, протегнах ръце и нежно го погалих по бузите. Той се наведе към мен, постави ръце на кръста ми, притегли ме към себе си и попита с тих, съблазнителен глас:

- Приключихме ли?

Дланта му се плъзна нагоре към тила ми.

- Защо? Какво ще правиш?

Той ме целуна нежно. И аз започнах да се топя.

- Днес за малко не те нападнаха, Ана - тихо, но предпазливо каза Шон.

- И какво от това? - Наслаждавах се на усещането на дланта му върху гърба ми, на близостта му. Той отдръпна глава и ми се намръщи.

- Как така: „И какво от това"?

Смаяно погледнах прелестното му навъсено лице.