50 нюанса тъмно

chapter 26

— Разговаря ли с нея днес? — попитах Шон, докато чакахме госпожа Смит.

— Да.

— И какво й каза?

— Че не искаш да се виждаш с нея и че разбирам мотивите ти. И че не ми е приятно да ми диша във врата. — Лицето му не издаваше нищо.

„Уф, добре.“

— А тя какво ти отговори?

— Заобиколи въпроса така, както може само тя. — Той стисна устни.

— Според теб защо идва?

— Нямам представа.

Тейлър се появи отново и обяви пристигането й:

— Госпожа Смит.

Ето я и нея… Защо беше толкова привлекателна, по дяволите? Носеше изцяло черен тоалет: тесни дънки, риза, която подчертаваше перфектната й фигура, и нимб от лъскава светла коса.

Шон ме притегли към себе си и каза озадачено:

— Ети?

Тя ме зяпна смаяно, после каза:

— Извинявай, Шон. Не знаех, че имаш компания. Днес е понеделник — прибави, като че ли това обясняваше появата й.

— Приятелката ми — вместо обяснение отвърна той, наклони глава настрани и й се усмихна хладно.

На лицето й бавно плъзна сияйна усмивка, насочена изцяло към него. Това започваше да ме дразни.

— Разбира се. Здравейте, Анастейжа. Не знаех, че ще сте тук. Знам, че не желаете да разговаряте с мен, и го приемам.

— Нима? — вторачена в нея, се троснах аз, с което изненадах и трима ни. Тя се понамръщи.

— Да, всичко ми е ясно. Не съм тук да се срещна с вас. Както казах, Шон рядко има компания през седмицата. — Замълча за миг. — Имам проблем и трябва да го обсъдя с Крисчън.

— О? — Той се изправи. — Искаш ли нещо за пиене?

— Да, благодаря.

Шон й донесе чаша, докато ние стояхме неловко и се зяпахме една друга. Тя въртеше големия сребърен пръстен на средния си пръст, а аз не знаех къде да гледам. Накрая ми се усмихна нервно, отиде при кухненския остров и седна на столчето в края. Очевидно познаваше добре апартамента и се чувстваше в свои води.

Трябваше ли да остана? Или да си тръгна? „Уф, колко е трудно!“ Подсъзнанието ми й се мръщеше с възможно най-враждебната си хищна физиономия.