Майката на Кимбърли се жени за вторият си съпруг. След дълъг и мъчителен брак тя най-накрая е щастлива с любовта на живота си. Ким и майка й се местят да живеят в къщата на Конър( доведеният баща на Ким) в Бруклин,Ню Йорк. Оказва се, че той и синът...
Г.Т.Н.К. Събудих се сама. Уха...колко е хубаво чуството да не чуваш дразнещата аларма. Станах, бодра, и влязох в банята. Взех си душ и излязох. Облякох се така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Вързах косата си на рошав кок и слязох долу. В хола бяха само Том, Макс, Неса, Миранда и Кол. -Добро утро...-поздрави Том и всички се обърнаха към мен. -....-нищо не излезе от устата ми. Пак се опитах да кажа нещо, но този път гърлото силно ме заболя. -Ким....какво става с гласът ти?-попита брат ми и дойде до мен. Заклатиха глава неразбиращо. Отидох до холната масичка и взех един лист и химикал и написах "Не знам какво се случва. Снощи всичко беше наред. Сега не мога да кажа нищо и щом се опитам много ме боли гърлото." Том го взе и го прочете на глас. -Хайде...отиваме в болницата.-каза Макс и се изправи от диваната бързо. -Деца, вие отидете. Ние ще ви изчакаме тук и ще звъннем на родителите ви.-каза Миранда и ние четиримата отидохме до вратата. Обухме си маратонки и си взехме якетата. След това излязохме и бързо влязохме в първият гараж. Там беше колата на Том. Качихме се и той потегли. -Ким...снощи не те ли болеше?-попита Неса притеснено. Поклатих глава в отрицание и погледнах навън притеснено. Какво може да се е случило? Защо не мога да говоря? -Хайде...-подкани ни Том и всички слязохме. Влязохме в болницата и една сестра дойде при нас. -Какво се е случило?-попита тя. -Сестра ми днес сутринта стана и не може да каже нито думичка. Написан ни, че когато се опита да каже нещо много я боли.-обясни Том. -Също вчера бяхме тук и истановихме, че тя е с вироса с температурата.-допълни Макс и сестрата стана доста притеснена. -Елате с мен при доктора.-каза ни тя и ние я последвахме до един кабинет. Пред него имаше няколко седалки. -Моля седнете тук, а госпожицата ще влезе сама.-каза сестрата и те седнаха, а аз влязох в кабинета.
Имаше една кушетка и бюро. На стола зад него седеше мъж на годините на Конър. -Моля седнете.-каза ми сестрата и аз я послушах. Тя каза оплакванията ни на доктора и той стана и дойде до мен. -Здравейте, аз съм господин Грейсън. Искам да ви прегледам, за да подтвърдя теорията си. Родителите ви знаят ли, че сте тук.-каза той и застана пред мен на един друг стол. Сестрата ми подаде едно тефтерче с химикал и аз написах "Да, баба и дядо са вкъщи и щом тръгнахме им се обадиха. Трябва да дойдат следмалко." и го подадох на докторът. -Добре...отворете уста, за да видя гърлото ви.-каза и аз изпълних всичко.
