Майката на Кимбърли се жени за вторият си съпруг. След дълъг и мъчителен брак тя най-накрая е щастлива с любовта на живота си. Ким и майка й се местят да живеят в къщата на Конър( доведеният баща на Ким) в Бруклин,Ню Йорк. Оказва се, че той и синът...
Г.Т.Н.К. Събудих се от слънчевите лъчи, които нахлуваха през прозорците, но не отворих очи. Беше ми прекалено удобно и топло тук. Отворих леко едното си око и видях, че не съм в моята стая. Надигнах леко глава и бях лице в лице в Макс. Той беше сънен, явно сега се събужда и той. Отдръпнах се от него и седнах. Главата ме заболя малко. -Какво е ставало снощи?-зададох веднага въпроса си. -Незнам. Пихме и явно сме заспали тук.-каза той. Веднага си спомних какво ми каза той. Харесваше ме. И то много. -Аз ще отида да се оправя за закуска.-казах тихо и излязох от стаята на Макс. Влязох в съседната, която беше моята. Веднага взех телефона си и видях, ме е 9:40. Имам 20 минути докато тръгнем за фирмата. Бързо си взех душ и се облякох с дрехите от снощи:
Oops! Questa immagine non segue le nostre linee guida sui contenuti. Per continuare la pubblicazione, provare a rimuoverlo o caricare un altro.
Навих косата си на машата и се гримирах както обикновенно. Сложих си пончото отгоре, защото най само по къс ръкав и взех куфарът си. Слязох долу и там вече беше Макс. Беше облечен с черни накъсани дънки, Бяла тениска, кожено яке и бели кецове. Косат му беше вдигната нагоре както винаги. Татуировките му прозряха през бялата тениска. -Готова ли си, защото нямаме време. Ще закусваме там.-каза Маск и аз кимнах. Отидохме при колата му и вътре вече беше куфарът на Том и на Емма. Сложихме и нашите и се качихме. Той щеше да кара.
15 минути минаха от както пътуваме. Беше тихо в колата. -Макс, за снощи...-започнах аз предпазливо. -Снощи беше грешка. Всички неща, които ти казах. Не ги мисля. Бях пиян.-прекъсна ме той грубо. -Какво?-казах объркано. -Бяха грешка, Ким. Не мисля нищо от нещата, които казах.-каза отново той. -Да, бяха грешка.-казах аз и се усмихнах горчиво. -Стига....Нали не си си помислила...-започна той. -Да, Макс. Помислих си.-извиках аз. -Пха..Сериозно ли?-засмя се. Направи ми кипна. Ако остана и още минута тук ще го убия. -Спри колата!-казах изневиделица. Той ме погледнах странно. -Защо?-попита сурово. -Казах да спреш шибаната кола.-изкрещях отново. Бяхме на доста уживена улица. Оставаше още малко до фирмата, но аз вече не издържах. Той отби и аз отворих вратата и слязох. Тръшнах вратата и тръгнах да вървя напред. Чух как колата ме приближава и погледнах натам. Видях Маск да ме гледа през отвореният прозорец. -Качвай се Ким. Няма как да вървиш пеша до фирмата на тези токчета.-каза той още отдръпнато. -Защо да се кача? За да продължиш да ме обиждал и накърняваш ли? Защо?-извиках още по силно и минувачите ни погледнаха странно. Бях сигурна, че са ни разпознали вече. Родителите ни бяха доста известни заради фирмата. -Не прави сцени, Кимбърли. Качи се в колата веднага!-каза вече през стиснати звъни. Знаех, че съм го ядосала много. -Няма ти казах. Няма да се кача. Ако се притесняваш, че хората те гледат си тръгвай по пътя.-изкрещях отново и продължих да вървя надолу. Чух блъскане на врата и след малко усетих две силни ръце да ме хваната. Изпищях и вече се намирах на рамото на Макс. -Пусни ме. Това се нарича отвличане. Помощ!-започна да крещя и да ритам с крака. -Млъкни, всички ни гледат.-каза през уби отново. -Да гледат. Да видят как ме взимаш против волята ми. Пусни казах.-извиках отново и го ударих с юмруци по гърбът. Мале как ме дразнеше в момента.
