Forever & Always

*10*

Г.Т.Н.К.
Събудих се от дразнещият звук на алрамта си. Протегнах се и я изключих. Погледнах часът и беше 8.

Спомените от снощи нахлуха в главата ми. Трябваше да кажа на мама. Щеше да се притесни, но не мога да я лъжа за такова нещо.

Станах с усилие от леглото и влязох в банята. Извърших сутрешните си процедури и излязох от стаята си. Слязох в хола и на масата за хранене седяха Конър и чичо Крис.
-Добро утро.-поздравих.
-Честит Хелоуин.-извикаха и двамата. Аз се усмихнах на децкото им държание и влязох в кухнята. Там бяха мама и леля Анна.
-Добро утро.-поздравих и тях и отидох до хладилника и извадих млякото. Сипах го в чаша и го сложих в микроволновата.
-Конър и Крис поздравиха ли те подобаващо?-попита леля Анна.
-Естествено.-усмиханх й се.
-Мамо, може ли да поговорим насаме?-обърнах се към мама и тя кимна. Отидохме на долният етаж и седнахме на дивана в коридора.
-Нещо станало ли е миличка?-попита ме мама и хвана ръката ми.
-Не...Ъъъ, да.-запецнах.
-Успокой се и ми разкажи.- леко стисна ръката ми.
-Снощи докато бяхме на игрището дойде татко. Започна да ми говори колко приличам на теб и колко съм пораснала. Аз директно му се разкрещях и после дойдоха момчетата. Накараха го да си тръгне.-разказах й накратко какво стана снощи.
-Направи ли ти нещо?-попита тя притеснено и започна да ме оглежда.
-Не, нали ти каза, че момчетата дойдоха и всичко беше под контрол.-успокоих я отново.
-Той знае къде живеем вече. Мила не искам да излизаш сама. Кой знае какво може да ти направи.-предопреди ме мама.
-Добре, обещавам.-успокоих я и я прегърнах.
-Хайде да се качваме, че другите сигурно са станали вече.-каза тя и се качихме горе. Беше права Макс и Том вече бяха станали и бяха на масата. Закуската също беше сервирана.
-М...обожавам палачинки.-каза и си сложих една в чинията. Намазах я с черен шоколад отгоре и сложих ягоди.
-Не си единствена.-казаха Макс и Том в един глас. Всички избухнахме в смях.
-Танците са от 10:30, затова Ник, Хана и Неса ще дойдат в 10. Тъкмо ще си вземат костюмите.-казах оговрката ни.
-Супер, но не сте забравили, че не може да виждате костюмите си докато не започнете да се оправяте нали?-попита мама и ние кимнахме енергично.

След като се назакусвах се пльоснах на дивна до Маск и Том. Емма още не се беше прибрала. Къде ли е?
-Толкова ми се спи. И сега като си представя, че пак тази Стейси ще ни тормози направо ми призлява.-оплака се брат ми и сложи главата си на рамото ми.
-Толкова е взискателна.-отбелязах.
-Всичко ме боли от вчера.-оплака се Макс.
-Стига сте се оплаквали...-чу се гласът на Хана. Супер дошли са.
-Хей.-поздравих лениво щом се настаниха на отсрещният диван.
-Взехме си костюмите и ги прибрахме в багажника и Неса си остави нейният в тях. Сега остава само вие да се подготвите.-каза Хана ентусиазирано.
-Ела горе да се облека.-казах и двете станахме и се качихме в стаята ми. Аз влязох в дрешника си.
-Ще ми разкажеш ли какво стана снощи?-попита приятелката ми от леглото.