Forever & Always

*25*

Г. Т. Н. К.
Събудих се от досадният звук на алармата си. Странно, не ми се спеше чак толкова много. Опитах се да се изправя, но нечия тежка ръка се спря на кръста ми. Завъртях се и видях гушналият се в мен, спящ Макс. Беше като бебе.
-Макс...-казах тихичко и сложих ръка на бузата му.
-Мхм...-измрънка и леко отвори очите си.
-Добро утро.-казах и го целунах нежно по устните, той естествено ми отвърна.
-Искам всяка сутрин да се будя така.-каза със сутрешният си глас, след като се отделихме.
-И аз, но ако не станем до две минути ще закъснеем.-казах и се изправих.
-Оф...не може ли да не отидем?-попита и седна в леглото ми.
-Не...днес госпожата по музика каза, че има изненада за нас и искам да я видя.-казах и се запътих към бяната. Нейните изненади винаги бяха супер. Какво ли щеше да е измислила този път? Трябва да се изкъпя, снощи успях да измия само тялото си, но косата ми е много мръсна, затова влязох в банята.

След 20 минути отново влязох в стаята си, но сега нямаше следа от Макс. Влязох в дрешникът и се облякох така:

Днес навън не изглеждаше толкова студено, дори беше слънчево, но щом отворих прозорецът да се проветри, разбрах, че времето лъже. Беше много, ама много студено. Как мразя студа.

Върнах се отново в стаята си и изсуших косата си. Вързах се на висока конска опашка и се гримирах както обикновенно. Взех чантата и якето си и слязох долу.

На дивана в хола седяха Макс и Емма. Другите най-вероятно са в кухнята или на масата.
-Добро утро, сладкиш.-кзах и целунах Емма по бузата.
-Добро утро, како Ким.-каза тя сладко и отново удари брат си, а той започна да я гъделичка. Детският й смях се разнесе из къщата.
Аз се усмихнах и оставих нещата си на дивана. Отидох в кухнята и какво да видя: мама и леля Анна седяха на бара и се смяха, а Конър и чичо Крис правеха закуска. Бяха сложили две престилки над костюмите си и Конър се опитваше да обърне палачинката в тигана, а чичо Крис се опитваше да изтърже загорелите яйца от другият тиган.
-Скъпи, не така....трябва да търкаш по-усилено.-каза леля Анна и с мама се засмяха.
-Като много знаеш ела ти да го изтъркал усилено, скъпа.-каза чичо Крис и накрая й се усмихна изкуствено.
-Ааа...нали казахте, че да направиш една закуска било лесно. Хайде сега, да вие видим.-каза мама и аз вече не се сдържах и се засмях. Четиримата се обърнаха към мен.
-Ким....моля те, помогни ни.-каза Конър.
-Съжалявам, много бих искала, но от тук е по-забавно.-казах и застанах на третият стол до мама и леля Анна и трите се засмяхме.
-Добро утро.-каза Том от вратата.
-Аха...синко...нали си на наша страна? Ти си мъж трябва да се подкрепяме взаимно.-каза чичо Крис щом видя Том.
-Дам...-каза той и още гледаше недоумяващо.
-Не стой там ами ела да ни помогнеш със закуската тогава.-каза Конър и му метна една престилка. Той въздъхна и се присъедини към тях.
-Не....не се прави така...-изивка Том и грабна тигана от баща си. Вдигна го рязко и палачинката се завъртя във въздуха и падна отново в тигана.
-Точно така, мили. Покажи им как се прави.-каза мама и ние трите отново избухнахме в смях.
-А...и вие ли се присъединихте към картинката?-попита Макс щом дойдоха с Емма от хола.
-Дам...идвай и ти да помагаш.-каза Том и приятелят ми се присъедини към мъжете, а Емма седна в майка си.
-Хахаха...гледайте само да не взривите кухнята.-казах и четиримата ме погледнаха засегнато.
-И...закуската да е готова след 10 минути.-добави мама и отново се засмяхме.
-Чакай...чичо отиди да помогнеш на татко с тигана, аз ще довърша тук.-каза Макс и след като Конър отиде при чичо Крис, той се зае със слагането на плодовете, сладката и всички неща нужни за яденето на палачинки.
-Хахде...ние поне да сложим масата.-каза леля Анна и ние станахме. Мама, леля Анна и Емма взеха чиниите и приборите и отидоха към масата, а аз минах при момчетата до печката.
-М....колко вкусно мирише...-казах и топнах вратата си в шоколадът, но преди да го лапна, Макс ме изпревари. Погледна ме предизвикателно и аз побързах да се отдръпна от там, че не знам какво ще направи.