Майката на Кимбърли се жени за вторият си съпруг. След дълъг и мъчителен брак тя най-накрая е щастлива с любовта на живота си. Ким и майка й се местят да живеят в къщата на Конър( доведеният баща на Ким) в Бруклин,Ню Йорк. Оказва се, че той и синът...
Г. Т. Н. К. Събудих се от алармата си. Изключих я и влязох в банята. Уф....никога не съм се чуствата по-зле. Извърших набързо сутришните си процедури и се облякох така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
И оставих косата си пусната. Всеки, който види как изглеждам, ще разбере, че нямам настроение.
Щом бях готова слязох долу и на масата бяха всички. Макс също беше унил. ОФ....само ако имам възможност да му обесня всичко, но...досега не съм казвала на никого за случката, дали... -Ким....-чух мама да ме вика. -Да...какво?-попитах и я погледнах. -Няма ли да седнеш? Седиш там и се взираш в нищото. Добре ли си?-попита ме щом се запътих към масата. -Да...екстра съм, просто не съм много в настроение.-казах и си взех малко плодове. Не бях гладна.
Назакусвахме се и сега сме в класната стая.Макс не ме погледна и веднъж откакто съм слязла. Защо ме наказва така? Госпожата по Геометрия обеснява някакви задачи, но никой не я слуша. Сигурно приличам на мъртвец, толкова бледа и безжизнена. -Госпожо, може ли до тоалетната?-изведнъж прекъсна мислите ми Макс. -Да...-каза тя и той излезе. Ами да...сега е моментът да говоря с него насаме. -Госпожо, може ли и аз да отида?-извиках и аз и Неса ме погледна странно. -Оф....затова не ви пускам попринцип. Давай, но тя е последната.-каза тя на всички и аз излязох със скоростта на светлината. Настигнах Макс в коридора. -Макс, чакай...-казах и той се обърна към мен. -Какво има Ким?-попита хладно. -Аз....трябва да ти обесня, моля те поне ме изслушай.-казах и го погледнах жално. -Добре..., но не тук. Ела...-каза след тихо мълчание и двамата излязохме от задния вход на училището. Спряхме под прозорците на сградата. -Давай, слушам те.-каза и се облегна на стената. -Виж...аз...Оф...не знаех, че ще е толкова трудно. Добре, започвам. Аз наистина искам да съм с теб. Толкова много те харесвам, че имам чуството, че не мога да живея без теб. Тези оправдания си имат причина. Никога не съм я казвала на никого, но....-започнах аз. -Ким, аз също искам да съм с теб страшно много, но ако има тайни и препятствия между нас това няма да се получи.-прекъсна ме той. -Знма аз...добре, ще ти кажа, но моля те, не казвай на абсолютно никого. Ти си единственият който ще знае.-помолих го. -Добре обещавам.-каза той и преплете пръсти с моите за подкрепа. -Миналата година. Излизах с едно момче. Бяхме заедно от два месеца и той се държеше невероятно мило с мен. Обеди ме да правим секс. Аз не бях правила досега и нямах опит, но той... Една вечер дойде вкъщи, когато бях сама. Целувахме се и накрая го направихме. Когато се събудих него го нямаше, а след като се видяхме в училище той ми каза да не го търся повече и че всичко е приключило.-казах и вече не можех да сдържам сълзите си. Макс само ме придърпа към твърдите си гърди и ме притисна толкова силно, че май ми спря въздуха, но сега имах нужда точно от него. -Затова не искаш да бързаме, а аз...боже какъв идот съм. Ким, моля те да ми простиш. Никога не съм искал да те нараня, а сега съм го направил несъзнателно. Толкова съжалявам.-каза той и аз се отдръпнах, за да може да го погледна в очите. -Просто искам да сме си наред. Ти и аз. Само двамата.-казах и той се наведе и сля устните ни в едно. -Моля те, отсега нататък, ако те нараня с нещо ми кажи. Няма да си простя отново да те видя така разстроена.-каза след като се отделихме. -Добре...-казах и се усмихнах, и той след мен.
