Майката на Кимбърли се жени за вторият си съпруг. След дълъг и мъчителен брак тя най-накрая е щастлива с любовта на живота си. Ким и майка й се местят да живеят в къщата на Конър( доведеният баща на Ким) в Бруклин,Ню Йорк. Оказва се, че той и синът...
Г.Т.Н.К Днес е четвъртък. Най-сетне щях да говоря отново. Какво стана вчера ли? Ами...прекарах денят в музикалната стая с Макс. Гушкахме се, целувахме се...беше невероятно. Том за малко не ни хвана, но се справихме.
Станах и отидох в банята супер радостна. Изкъпах се и излязох. Облякох се така:
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
Изсуших косата си и я оставих спусната. Слязох долу и в хола бяха всички. Родителите ни щяха да останат днес вкъщи, тъкмо щяхме да има е време да се оправим за партито. Щяхме да видим Хана и Ник за първи път от цяла седмица. -Добро утро.-поздрави ме мама и аз й се усмихнах. -Добре...явно никой няма да даде зор, така че аз съм.-каза Том нетърпеливо и Неса ме издърпа да седна в средата. -Е...хайде...говори.-подкани ме Макс. Аз поклатих глава в отрицание. Беше ме страх. Ами...ако не проговоря пак. Има хора с толкова лоша съдба. -Ким...защо не искаш да говориш?-попита мама. Аз не казах нищо само погледнах надолу виновно. -Тя е пъзла.-каза Том грубо. -Том!-скара му се Конър. -Какво? Не мога да кажа истината ли? Тя е пъзла. Иска вниманието само върху себе си. Явно за това не иска да говори. Мисли си, че така ще получава цялото внимани върху себе си.-каза той още по-грубо. Край не издържах и станах на крака ядосано. -Ти си пълен идиот. Как можа да помислиш, че искам цялото внимание върху себе си. Не си ли помисли, че мога да имам друга причина поради, която не искам да говоря.-разкрещях му се аз. Щом млъкнах всички ме гледаха изненадано. -Толкова ми липсваше.-каза Том и ме прегърна. Бях толкова изненадана, че първо не можах да схвана. -Боже...изигра ме.-извиках и се отдръпнах след това. Всички започнаха да ме прегръщат освен Макс. Знам, че го прави с предпазна мярка. -Хайде...сега е време да пеем.-каза Неса и ме погледна в очакване. -Не..-изведнъж помръкнах. -Но..-започна мама. -Не, мамо, не! Няма да ме накарате. Много мислих снощи и реших, че ако сега се опитам и не успея ще се разочаровам много, за да не се разстроя просто няма да пробвам.-казах и седнах отново на дивана. -Миличка...-започна леля Анна. -Моля ви, решила съм вече. Става ли да говорим за друго.-попитах и всички седнахме на дивана.
