Майката на Кимбърли се жени за вторият си съпруг. След дълъг и мъчителен брак тя най-накрая е щастлива с любовта на живота си. Ким и майка й се местят да живеят в къщата на Конър( доведеният баща на Ким) в Бруклин,Ню Йорк. Оказва се, че той и синът...
Г.Т.Н.К. Събудих се от алармата си. Изключих я и станах. Странното е, че не ми се спеше толкова. Чувствах се малко като парцал и ми беше хладно. Странно...
Влязох в банята и се изкъпах. Излязох и ми стана още по хладно. Бързо се облякох така:
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
И отгоре си изкарах една жълта грейка. Изсуших косата си и я вързах на рошав кок. Въобще не си слагах грим. Взех си подготвената от снощи чанта и слязох долу. -Добро утро..-поздравих провлачено и легнах на дивана. -Скъпа, добре ли си?-попита ме мама. -Да...просто ми е малко хладно и ми се спи. Сигурно е от това, че не съм се наспивала от доста време.-казах и Макс слезе. -Хайде, Ким. Ще закъснеем.-подкани ме Макс. Той също беше облечен спортно и не изглеждаше много добре. Той също беше блед като мен.
Станах и излязох от нас. Щом студеният въздух се удари с кожата ми се почувствах още по-зле. Бързо влязох в колата и той беше усилил парното вътре. Пътувахме в тишина. Щом стиганихме, слязохме от колата и отидохме в заведението на обичайната ни маса. Там ни чакаше Неса. -Том по-добре ли е?-попита тя щом ни видя. Снощи й бях писала какво се случи. -Да,сега спи.-казах и седнах до нея. -Вие добре ли сте?-попита ни тя и ни погледна. -Ами..малко ни е хладно, но иначе всичко е наред. Ти как си?-попитах я. -Ами... -Къде са Хана и Ник?-прекъсна я Макс. -Коремът много ги боли и повръщат.-каза ни Неса. -Миличките, дано се оправят бързо.-казах и тримата станахме, за да влезем в час. Запътихме се към класната стая по Математика. Щом минахме през вратата пред мен беше Неса, а зад мен беше Макс. Госпожата още я нямаше, но висчки други ни гледаха. Както седях права ми прилоша. Краката ми омекнаха и изведнъж всичко стана черно.
Г.Т.Н.М. Вървях зад Ким докато влизахме в класната стая. Чуствах се като парцал, дори по-зле от сутринта. Както вървяхме, Ким спря и припадна. -Ким!-изивках и клекнах до нея на земята. Ванеса щом ме чу да викам се обърна и също пребледня. Клекна до нас и пипна Ким по челото. -Ужасно гореща е. Има температура.-каза тя и пипна и моето чело. -Макс и ти гориш. Всички ли сме болни?-изивка тя. -Как всички и ти ли си болна?-попитах я объркано. -Днес повърнах, но мислех че е от храната. Явно не е.-обясни тя. -Трябва да я заведем в болницата и то бързо.-казах и вдигнах безжизненото тяло на момичето, а приятелката ни взе чантата й. -Да помогна с нещо?-попита Хари щом дойде до нас. -Няма нужда.-каза му Неса докато тичаше след мен към колата ми. Веднага сложих Ким на задната седалка и ние се качихме отпред. Подкараха към болницата.
