Forever & Always

*12*

Г.Т.Н.К.
Както си сънувах чух гадният звук на алармата си. Надигнах се лениво и я изключих. Очите ми лепнеха и едва ги отворих. Боже...четири часа сън за никого няма да са достатъчни. Толкова ми се спи..... но няма как. Станах с много голямо, ама наистина много голямо усилие от леглото и влязох в банята. Надявам се поне един студен душ да ме събуди. Пуснах водата и съблякох дрехите си. Хвърлих ги за пране и се шмугнах под топлата струя.

След 25 минути излязох от банята. Душът не помогна много. Даже въобще не помогна. Влязох в дрешника си и се облякох така:

Навън беше студено и валеше дъжд. Нямам намерение да измръзна. Излязох от дрешника и седнах пред тоалетката си. Изсуших си косата и тя стана права. Оставих я така. Сложих един ластик на китката си за всеки случай и изкарах чантата си:

Вътре сложих няколко тетрадки и учебници, телефон, преносима батерия, слушалки, ключовете за вкъщи и няколко химикала.

Щом бях готова си сложих малко гланц на устните и взех коженото си яке. Слязох долу и на дивана лежеше Макс. Беше облечен с тъмно сини дънки, сива тениска и черни кецове. Косата му както обикновенно беше вдигната нагоре.
-И труп ли си имаме вече?-попитах заспало Конър и чичо Крис, които стояха на отсрещният диван.
-Седи така и не помръдва от 10 минути. Или е мъртъв или спи.-каза чичо Крис. Заглесха се супер тъпо в него за около 5 минути.
-Не...спи.-казах и метнах чантата и якето си до него.
-Мразя. Да. Ставам. Рано.-каза Том щом слезе при нас. Беше облечен с черни дънки, черна тениска и черни кецове. Косата му беше разрошена. Дойде и се подпря на мен.
-Хайде...закуска...-изивка мама от трапезарията и всички се замъкнахме натам. Седнахме си по местата и пред мен, Маск и Том имаше само по една голяма чаша с кафе.
-Добро утро на всички.-чу се радостният глас на Емма. Ние тримата само я погледнахме заспало и пак забучихме погледи в кафетата си.
-Ако някога изляза денят преди училище някой да ме убие. Не мога да си го причиня отново.-каза Неса щом влезе вкъщи.
-Хайде ще закъснеете.-подкани ни леля Анна.
-Кой е най-буден от вас?-попита Конър.
-Том.-казахме аз и Неса ендовременно. Макс дори не се обади, защото спеше в право състояние.
-Значи той ще кара.-довърши мисълта на Конър, чичо Крис. Ние кимнахме и отидохме към вратата. И тримата се облякохме с кожените си якета (по случайност и четиримата бяхме избрали да сме с тях) и излязохме. Навън още валеше супер гадно, така че трябваше да потичаме до колата. Щом влязохме вътре се подпрях на прозореца и се загледах навън. Сградите отминавах толкова бързо и ме приспиваха.
-Стигнахме.-разнесе се галсът на брат ми в колата. Всички лениво слязохме и се запътихме към кафенето до училище. Щом влязохме се огледахме и видяхме Хана и Ник да ни чакат на нашата маса. Седнахме до тях, но преди това и четиримата си поръчахме по едно кафе.
-Колко часът се прибрахте снощи?-попитах Хана и Ник.
-4. Тайсън не искаше да си тръгва.-каза Хана и сложи главата си на ръцете си.
-Заповядайте.-каза сервитьорката и постави картонените чаши с кафе пред нас.
-Хайд е да влизаме, че да мога да подремнна в час по Математика.-подканих ги и всички станахме и се запътихме към училище. Щом влязохме в класната стая се настанихме на местата си. Макс и Том сендах на последният чин в колоната до прозорците (Макс беше отвътре), аз и Неса седнахме пред тях (аз бях отвътре) и Ник и Хана седнаха пред нас (Ник беше отвътре). Така си седяхме и обикновенно.