I can't lose you {Fanfiction} {One Direction}

III

Гледна точка на Лиам:

Бях сигурен, че ако тя каже й дума, смъртта й е сигурна. Не ми пука ше особено. След, като е решила да се бърка в семейните ни неща, ще си сърба попарата.
Сестра ми, обаче не изглеждаше толкова спокойна. Мая преплиташе пръстите си и хапеше устните си.
- Какво става тук? - заплашителния му глас огласи стаята
- Убийци! - извика момичето, а аз свалих качулката си.
Знаех какво следва. Смърт!
- Лиам кое е това момиче!? - започна да крещи
- Приятелка! - извика Мая зад гърба ми
- Вие сте.... Убийци! - беше задъхана
- Какво говори това момиче? - доближи се нервен до нея. Определено това не е я изплаши, даже напротив.. Изглеждаше все така ядосана на видяното.
- Той уби момчето, уби го! - видях една сълза стичаща се по лицето й.
Вече бях бесен доближих се до нея и я стиснах за ръцете, малко над лактите. Дръпнах я към себе си и я погледнах право в очите
- Затваряй си устата, малката! - Наистина не знаех какво правя. Не ме интересуваше, че е приятелка на сестра ми, бях готов да я застрелям на място. Усетих как потрепна, когато стиснах ръцете й, още по-яростно. - Пътник си!
- Спри! Лиам, спри!!!! - сестра ми  докосна рамото ми, а аз се обърнах към нея - Моля Ви, хора! Оставете я намира!
- Убий я Лиам!! - искрещя баща ми, а аз инстинктивно го погледнах. Момичето трпереше в ръцете ми и  усещах, как сърцето й препускаше. Беше уплашена и с право. Бях готов да я гръмна. Пуснах едната й ръка и извадих пистолета си. В този момент Мая дръпна ръката ми и извика:
- Остави я, моля те! - молбите й бяха неспирни. Виждах сестра си с насълзени очи и сърцето ме болеше.
- Лиам, недей! - зад мен се чу глас, който веднага познах - Пусни момичето! - това беше брат ми Найл. Малко или много знаех, че ако той се намеси може би момичето щеше да остане живо.
Но аз вече й имах зъб. Ухапа ме, заби ноктите си в мен, а и на всичкото отгоре е адски устата... Заслужаваше си куршума!
- Найл, не сега! - извика баща ми, а брат ми се доближи - Убий я!
- Пусни момичето, Лиам! - Наистина бях толкова раздвоен.
- Пусни ме! - опита се да ме удари със свободната си ръка. В този момент, наистина ми кипна и опрях пистолета в главата й. Тя замръзна.
- Сега да видим, колко си устата! - прехапах устни
- Лиам, моля те! - крещеше сестра ми
- Лиам, остави пистолета! - каза Найл
Взех си дълбоко въздух, погледнах баща си, а после Мая.... След малко погледът ми се спря на зеленооката инатлива коза... Какъв й беше проблема? Други на нейно място, нямаше дума да кажат, а тя устата не си затвори.

Погледнах Найл, взех си още веднъж въздух и я пуснах. Тя направи две бавни крачки назад и ме погледна с такъв поглед, сякаш ми обещаваше, че няма да ми се размине.
- Какво правиш, Лиам?!? - каза баща ми. Беше толкова бесен, сякаш сега щеше мен да гръмне, а не нея.
- Тате, престани! Тя е моя приятелка! - извика Мая
- Мая!!!!! Тя е видяла как брат ми убива някой! Какво очакваш, че ще излезе навън и ще се прави, че не е разбрала нищо?! - попита а бесен
- И трябва да я убием? Всичко ли се решава със смърт? А всичко ли? - за пръв път виждах сестра ми да вика, остави другото го правеше на баща ми. Истината е, че това е първата приятелка на Мая. Досега никога не е имала друг освен нас.
Беше странно! Къде успя да се запознае с тази кукувица?! Един Бог знае!
- Какво става тук? - чух женски глас и се обърнах. Видях майка ми, която крачеше бавно към нас. В нейния обичаен вид: високи Маркови обувки, сини дънки и бяла широка, дълга блуза с гол гръб и високо вдигната коса на кок. Истината е, че грам не разбирах от мода. Така, че в моите очи виждах майка си, сякаш беше облечена в чувал за картофи. - Лиам, Найл, Едуард, Мая... Какво става тук? - изреди ни набързо и огледа от глава до пети новодошлата.
- Господин Лиам, не е внимавал пред кого върши задълженията си и сега имаме момиче, което ни обвинява, че сме убийци.
- А не е ли така? - провикна се тя
- Илайда, моля те! - каза сестра ми, а аз за пръв път чух името на момичето. Илайда.... Доста нестандартно име...
- Каква е моята вина, че Мая я е довела, а тя е толкова любопитна, че се вре носа, където не трбява?! - погледнах въпросната Илайда, а тя присви очи
- Виждаш ли, Сара? Как да не я убием!!!?? Но скъпата ни дъщеря я защитава, защото й била приятелка!
- Да тя ми е приятелка и няма да позволя да я нараните.
- Едуард, моля те! Нека да не убиваме момичето, стига сме си цапали ръцете...
- Добре, скъпа жено! - беше до болка ироничен - Какво да я правим тогава? Тя ще излезе и ще ни издаде!
- Ще намерим някакъв начин! - каза Найл.
- И какъв би бил този начин, че това момиче да не ни издаде, а в същото време да остане жива? - попита баща ми, сложил ръце на хълбуците си.
Тогава от устата ми излязоха думи, които изобщо не предполагах, че ще изрека през живота си. Но когато виждах сестра си толкова тъжна, нямах друг избор.
- Ще се оженя за нея! - казах сякаш им предлагах да идем на кафе. Бях толкова спокоен, но нямах идея в какво се забърквам...
- Какво? - Илайда ме погледна с ококорени очи, а Сестра ми изглеждаше доста объркана
- Какви ги говориш, Лиам?! - извика баща ми
- Ще се оженя за нея, за да я спася и всички да бъдете спокойни, че тя няма да издаде тайната.
- Няма начин! - заяви ми Илайда..
Тогава осъзнах в каква бела съм се вкарал.