I can't lose you {Fanfiction} {One Direction}

VIII

Гледна точка на Илайда:

Когато видях братът на Лиам се вцепених. Той изглеждаше толкова лош и злонамерен човек.
Постоянно провокираше Лиам, а това ме вбесяваше.
Сега разбирам защо Лиам е такъв.
Двамата братя постоянно се предизвикваха взаймно, а аз силно се надявах да не се хванат за гушите. Когато Хари започна да проявява интерес към мен, Лиам се намеси. Истината е, че се почувствах в безопасност, когато съм с него.
Изведнъж както си вървеше спора, се наложи да проявя малко артистичност и да "докажа" на Хари, че съм "влюбена" в Лиам.
Хари не вярваше в началото, но после успях да го убедя.
Той подметна нещо за някаква Сибел. Разбира се вече всички сте разбрали, че съм много любопитна и нямаше как да не попитам.
Това го разгневи. Но усещах, че това повече го наранява, от колкото го подразни.
След дълго убеждение, той ми каза, че заради него тя е умряла. Разбира се не повярвах, че вината е негова. Той ми обясни станалото, дори няколко съзли се спуснаха по лицето му. Виждах друго негово лице. Явно това не му хареса и отново стана агресивен
Изблъска ме и се изправи. Нарече ме наивна Глупачка. Ядосах се и казах, нещо за което много съжалих.
Казах му, че всичко, което му се е случило си го е заслужил. Наистина не исках да го казвам, защото не го мисля, но... Просто тази голяма моя уста...
Той се обърна и ме погледна на кръв. Знаех, че думите ми са го наранили.
Той се доближи до мен и заплаши мен и семейството ми. Тогава извади оръжието от джоба си и аз потрепнах.
- Искаш ли още тук и сега да приключи всичко това? А? - развика ми се - Защо ме предизвикаш, момиче??????
- Лиам... - погледнах го в очите, а в тях виждах само жажда за отмъщение. - Искаш да си отмъстиш на хората, които са я убили нали?
- От къде знаеш, че не съм? - попитаме със самочувствие
- Щеше да бъдеш спокоен, нямаше да си толкова гневен на света. А сега не можеш да се търпиш, докато не откриеш извършителите. Но тя никога няма да си я върне, ако ги убиеш! Разбери! Трябва да ги предадеш в полицията!
- ТЕ НЕ Й ПОЗВОЛИХА ДА ЖИВЕЕ! ЗАЩО АЗ ДА ИМ ДАМ ТОВА ПРАВО!? - всяка негова дума се забиваше като стрела в ушите ми
- Защото, тя не би искала да си изцапаш ръцете с тяхната кръв! - направих крака към него, а той ядосан вдигна пистолета срещу мен
- Нищо не разбираш! От къде знаеш какво е да няма кой да те обича, а? От къде знаеш, какво е да загубиш близък за теб човек, а???? - крещеше ми. Знаех... Много добре знаех! До болка знаех, какво е това чувство,но просто сега не беше момента да му кажа. Преглътнах тежко.
- Чичо Лиам! - чу се детски глъч и Лиам на секундата прибра пистолета и обви талията ми с ръце.
- Какво по..... - попитах объркана, а той ми направи знак да мълча
- Чичо! - в стаята Влязоха две момиченца. Косите им бяха светло кестеняви. Със сини очички и трачинки на бузите. Бяха като две капки вода.
- Красавици мои! - Лиам ме пусна и ги прегърна. Вдигна ги във въздуха, а тя обявиха ръце около врата му.
- Чичо! - каза едно от момичетата
- Кажи, Оливия! - усмихна се Лиам и ги пусна на земята
- Тате каза, че ще се жениш.... - каза другото момиче
- Хана! - Оливия я погледна - Тя е ето там, не говори така! - засмя се
- Момичета! - засмя се Лиам - Да ще се женя! Това е Илайда! - показа ме с пръст, а те ме огледаха от глава до пети - Илайда това е Хана! - посочи ми момичето, което беше малко по-високо от другото - А това е...
- Аз съм Оливия! - засмя се
- Е... Идвете сте доста устати, ще се разберете. - направи ми знак да дойда към него и аз се доближих
- Татко е долу с мама.... Дядо каза, че днес всички ще се съберем на вечеря. Каза да ви кажем да се проеблечете и да слезете!
- Благодаря, сладурани! Идваме след малко! - изпрати ги до вратата и те слязоха надолу
- Облечи нещо и да слизаме.
- Ти луд ли си? Семейството ти ме мрази! Как да сляза просто така? - знаех, че в момента всички ме мразят и не исках да ги дразня все повече
- Виж... Ако не слезеш, сам ще те занеса долу! Облечи нещо и да слизаме!
- Какво да облека, тъпако? Всичките ми дрехи са вкъщи! - развиках се
- Тези дрехи там! - посочи ми с пръст, дрехи които стояха на една закачалка
- На кой са? - попитах объркана
- На Мая! Когато ти се къпеше сутринта тя донесе чисти дрехи и ги остави.
- Добре, излез да се преоблека! - посочих му вратата
- Оххх! Мрънкало! - излезе в коридора.
Аз Облякох потника, който ми беше оставен. Беше черен с нарязан гръб. Сини тесни дънки и бял колан.
Разпуснах косата си и я проведох в нормален вид. Излязох в коридора при Лиам, а той без да каже нещо просто ме грабна под ръка и започна да ме влачи по стълбите надолу.
- Дръж се така сякаш сме заедно! Кара - съпругата на Найл и близначките не знаят нищо! - прошепна в ухото ми, а аз само кимнах в знак на съгласие.
Слязохме под ръка в трапезарията и видях, че всички бяха седнали на масата. Единствено Хари го нямаше.
- Добър вечер! - казах и кимнах
- Добър Вечер! - каза Сара и погледна Едуард
- Седнете! - каза с тежък глас баща им
Седнахме на масата. Срещу мен седяха Найл и близначките. До тях седеше жена на около 25 години с тъмна коса и тъмни очи. Предполагам беше въпросната Кара.
- Здравей! - жената ми подаде ръка - Аз съм Кара, съпруга на Найл! - усмихна се толкова мило
- Аз съм Илайда.....
- Годеницата на Лиам! - усмихна се тя - Толкова съм щастлива от този факт! Лиам е добро момче, което заслужава щастие! - погледнах Лиам, а той гледаше право в баща си
- Е Илайда с какво се занимаваш? - попита ме Едуард, който буквално се заяждаше с мен
- Студентка съм!
- Какво следваш? - продължи с въпросите
- Винаги съм искала да бъда адвокат и затова реших, че ще е най-добре да следвам мечтата си.
- Не смятам, че адвокатите са много честни хора! - отправи ми атака. Отпи една глътка от уискито в чашата си и се усмихна нахално
- Не, напротив! Лично според мен, адвокатите имат много добър нюх, който им подсказва, кой е лош и кой е добър! Тогава те преценяват на кой да помогнат! - не му останах длъжна и се усмихнах
Видях усмивката на Лиам и разбрах, че отговора ми е бил задоволителен.
- Къде е Хари? - попита Зейн, като се огледа
- Тук съм семейство! - появи се през вратата - И няма да повярвате кой ви водя!
Всички се Изправихме. Погледнахме към вратата объркани.
- Заповядайте, настанете се! - каза той на някой, който стоеше зад вратата.
Когато хората Влязоха, останах Без думи.
Та това бяха....
- Мамо... Тейлър? - погледнах ги и една сълза се спусна по лицето ми
- Илайда! - казаха двете в един глас, а Лиам ме погледна объркан.

Това е новата част! Данп ви харесва! Очаквам мнението ви! 💓💓💓

БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА! 🥰🥰🥰