I can't lose you {Fanfiction} {One Direction}

XIX

Автор:

Илайда потрепна. Сърцето й щеше да изхвръкне от гърдите й.
Майка й стоеше срещу нея. Лицето й беше бледо, с големи, черни кръгове около очите. Изглеждаше изтощена и смазана.
- Мамо.. - отдели се малък стон от устата й
- Илайда! - каза сякаш беше на прага да се разплаче. Лиам погледна баща си със студен поглед.
- Е госпожо, няма ли да кажете причината за посещението си на дъщеря си? - каза доволен Едуард
- Аз... Аз... - не можеше да каже нищо повече от това. Гледаше Илайда, сякаш не я беше виждала години. - Дойдох... - започна тихо - За да ти кажа, че не искам вече да..... Да се.. - едва говореше
- Госпожо! - прекъсна я Лиам - Това, че дъщеря Ви се влюбила престъпление ли е? - повдигна вежди и за секунда погледна Илайда.
- Не, но... Трябваше..
- Да Ви каже.... Права сте! - Лиам говореше със спокоен тембър, който можеше да те накара да го слушаш часове - Но нещата за нас станаха толкова бързо... Толкова спонтанно! Нали така действа любовта? - повдигна вежди
- Илайда... Трябваше да ми кажеш, щях да те разбера! - каза тихо и една сълза се спусна по бузата й.
- Мамо, съжалявам! - вече трудно стоеше на краката си.
Едуард не изглеждаше изобщо доволен от ставащото. Явно очакваше съвсем друг развой на събитията.
- Не натъжавайте дъщеря си! Тя не го заслужава! - каза и хвана ръката на Илайда - Любовта кара хората да правят грешки! - каза сигурен. Толкова убедително говореше, че ако Илайда не знаеше, че всяка дума е лъжа, би му повярвала.
- Илайда! - каза на косъм да заплаче и я прегърна, притискайки дъщеря си към себе си. Целуна нежно косата й и заплака.
- Мамо! - каза и въздъхна
Това хич не понрави на Едуард, изпуфтя и тръгна в неизвестна посока за него.
Лиам му беше бесен, тръгна след него и го спря в големия, мрачен коридор.
- Какво се опитваш да направиш? - повдигна вежди
- За какво говориш? - погледна Го Едуард
- Престани да тормозиш Илайда и семейството й, защото..... Не отговарям за последствията! - заплаши го и кимна бавно с глава. След това отиде при Илайда и майка й оставяйки, Едуард размишляващ.
- Поканена сте на сватбата утре! - каза Лиам, а майка й го погледна
- Утре ли е? - каза с насълзени очи
- Утре! - каза Илайда
- Ще дойда! - прегърна я отново - Ще взема и Тейлър! - целуна бузата на Илайда
- Ако искате седнете, ще Ви почерпим с кафе! - каза Лиам
- Нее, трябва да се подготвя за утре, трябва й да кажа на Тейлър! - усмихна се - Сега ще тръгвам, а ти скъпа се пази! - отново я прегърна, вдишвайки аромата й - Обичам те! - каза тихо в ухото й. Получи същия отговор от дъщеря си.
След малко тръгнаха към изхода, Илайда и Лиам изпратиха майка й и се Качиха горе.
Лиам седна на леглото и отвори телефона си.
Нещо постоянно глождеше съзнанието на Илайда. Не можеше да го задържи в себе си и просто попита.
- Много ли си обичал Сибел? - повдигна вежди, а Лиам я стрелна с поглед.
- Отново ли ще говорим за Сибел? - попита със сериозна физиономия и дълбок глас
- Просто ми е любопитно! - седна до него - Тя липсва ли ти? - продължи
- Илайда, защо те интересува? - повдигна вежди. Странно или не Илайда не осъзнаваше, че ревнува от жена, която отдавна е мъртва.
Дори не подозираше, че всички тези върпоси бяха събудени от ревността й. Може би искаше той да я обича така, както е обичал Сибел?
- От любопитство! - вдигна рамене, но излъга
- Обичах Сибел и винаги ще я обичам! - това нарани много Илайда, вътрешно я заболя. Все още не осъзнаваше, защо, но усети силно стягане в гърдите - Но нея вече я няма.... И няма как да я върна!
- Ако можеше, щеше ли? - толкова искаше да знае дали той би избрал Сибел пред нея. Не беше правилно, знаеше го, но толкова й беше странно и гадно.
- Какви са тези върпоси, Илайда? - погледна ме и се изправи, определено тя го беше жегнала. Защо я интересуваше всичко това?
- Съжалявам! - преглътна и с отделечи. Осъзна, че е наговорила тъпотии.
Лиам не каза нищо, а просто излезе на терасата. Трябваше му глътка въздух. Напоследък той самият не знаеше какво става с него. Толкова се беше привързал към нея, че не си представяше и ден без да види синьо-зелените й очи. А колкото до Сибел. Не беше мислил над това.
Обичаше я много, Сибел беше неговата първа любов. И смяташе, че ще бъде и последната. Когато Сибел умря, той не спря да се обвинява. Имаше кошмари, които го караха да се проклина.
Не искаше да стане същото с Илайда. Не искаше да я загуби. Но светът му беше прекалено опасен за нея.
Преди отвлякоха само веднъж Сибел и тя загуби живота си, а сега? Илайда беше на крачка от смъртта повече от 3 пъти. Пък и тя е много по упорита, винаги сама се забърква в белите.