I can't lose you {Fanfiction} {One Direction}

XVIII

Илайда:

Умирах от страх. Та той беше убиец, много голям убиец.
Тропаше яростно по вратата. Отдалечих се и седнах притеснена на леглото. В този момент вратата се отвори. Той я разби. Влезе бавно и се вгледа в мен. Беше освирепял. Доближи се и ме хвана за яката.
- Малка глупачке! Забъркваш ме от каша в каша! Синът ми искаш да промениш, но няма да ти го позволя! - крещеше в лицето ми
- Пусни ме! - извиках и започнах да се боря с него
Той ме притисна и ме хвана за гушата. В този момент помислих, че ще ме Удуши.
Но изведнъж успях да си поема дълбоко въздух, и осъзнах, че Едуард вече лежеше на земята. Вдигнах поглед и видях Лиам. Дишах тежко и сложих ръце на врата си. Той обви ръце около лицето ми и ме погледна в очите.
- Добре ли си? - беше ужасно загрижен. Беше уплашен за мен, виждах го в очите му.
- Добре съм! - кимнах бавно и прехапах устна. Лиам погледна Едуард и застана пред мен.
- Ако още веднъж я доближиш. Няма да  ме интересува, че си ми баща, ще те убия на място. - след тези му думи, сърцето ми започна да бие бързо.  Тези му думи ме накараха да настръхна.
- Лиам! Аз съм ти баща! - извика  бесен с плътен и дълбок глас - Избираш някакво момиче, вместо мен!?
- Тя не е някакво момиче, а бъдещата ми съпруга! - стисна със зъби и хвана ръката ми - Няма да я доближаваш! - изправих се и той започна да ме влачи към Изхода. Качихме се в колата. Лиам нервнечеше, а аз все още леко треперех.
- Успокой се, нищо няма да ти направи!
- Той... - заекнах, опитах се да запазя самообладание - Няма проблем.
Той хвана ръцете ми и с палеца си, леко погали дланите ми.
- Моля те, не се притеснявай! Тук съм! Няма да му позволя да те нарани! - заяви, а аз се насилих да се усмихна. - Сега се успокой! Ще отидем на спокойно място!
- Нооо.. После как ще се приберем? Пък... И случилото се със бъдещата сватба... - заекнах
- Реших го! Утре ще подпишем! - кимна с усмивка - А за баща ми не се притеснявай! Ще се оправя с него...
- Утре? - преглътнах
- Да, сега ще ти изберем дрехи за подписването.

Отидохме в един огромен магазин. Огледах се наоколо. Дрехите бяха наистина много, много красиви. Но цените бяха непосилни за човек като мен.
Лиам се разхождаше навсякъде.
Моите мисли пък отлитаха към семейството ми. Толкова ми липсваха.... Толкова много.
Искаше ми се мама да е винаги до мен..... Да ме види дори й на това "истинско" подписване. Да се гордее с мен. Както се разхождах, погледът ми беше грабнат от  една тъмно синя рокля. Беше дълга, някъде до коленете. Имаше красива дантела в крайщата, беше с тънки презрамки и гол гръб...беше прекрасна. Не съм виждала по красива рокля, ноооо цената.. Наистина ме остави без думи. Оставих роклята, когато чух гласът на Лиам зад мен.
- Взимаме я! - каза с лека усмивка
- Абсурд! - кимнах с глава - Цената е....
- Какво ти пука!? Съпругът ти е фрашкан с пари! - засмя се сладко, а моята усмивка не успя също да се скрие
- Все още не си ми съпруг! - размахах показалец. Изведнъж той хвана пръста ми и рязко ме дръпна към себе си. Бяхме на няколко сантиметра един от друг.
- Съвсем скоро ще си моя! - това ме остави без думи.
Преглътнах шумно, той обви ръце около кръста ми. Дъхът ми секна.... Той се доближи още повече, а това ме накара цялата да почервенея. Имах чувството, че ще ме целуне.... Прехапах леко устна, когато изведнъж чужд глас ни извади от транса.
- Имате ли нужда от помощ? - попита ни една от продавачките.
Дръпнах се рязко назад.... А той се засмя, докосвйки брадичката си.
- Да, взимаме тази рокля! - каза Лиам
- Тази рокля е страхотна! Много ще Ви отива! - обърна се към мен с усмивка. - Имате доста добър вкус, господине! - усмихна му се и прехапа леко устни. Вдигнах вежди и Скръстих ръце. Явно доста му се умилкваше...
Продължи да му се лигави, а това ме изкара извън релси. Не знам, защо, но вътрешно откачах, изведнъж, сякаш.. С рефлекс, хванах ръката на Лиам. Той стрелна поглед към ръцете ни и се засмя тихо. Продавачката млъкна и свали роклята от стилажа.
- Ще я занеса на касата! - каза и тръгна натам. Аз пуснах ръката му и отново Скръстих ръце пред гърдите си.
- Явно много ревнуваш, а? - засмя се, а аз го последнах втрещено
- Ще има да чакаш, господинчо!
- Отричай, красавице! Отричай! - намигна - Знам всичко! - каза и тръгна към касата.

След пазара се качихме в колата. Цялото пътуване продължи в мълчание.
Когато слязохме от колата, заваля лек дъжд. Изтичахме вътре.
- Цялата се намокрих! - засмях се
- Много си сладка така! - засмя се, а аз се смутих.
- Виждам, че се забавлявате! - появи се баща му, а Лиам застана пред мен. Усмивките ни се стопиха веднага. - Е нека ви разваля малко настроението! - в началото не разбрах какво става, но когато видях майка си зад този мръсен мафиот, цялата трепнах. Тя пристъпи напред и ме погледна.

.......