I can't lose you {Fanfiction} {One Direction}

XVI

Лиам:

Тя ме гледаше право в очите. Не можех да й кажа, че съм се привързал към едно обикновенно момиче, като нея.
- Не! - излъгах - Не се притеснявам за теб! - продължих хладнокръвно да лъжа.
- Ами.... Защо спря толкова.... - преди да довърши вече я бях прекъснал
- Така съм решил! - каза студено. Ако я отблъсна, тя ще бъде в по голяма безопасност. - Сега.... - започнах, но звънящия телефон ме прекъсна. Погледнах го и го сложих на ухото си.
- Ало? - казах, а в ухото ми се чу гласът на Зейн
- Луи се събуди!! - каза брат ми, а аз едва не получих удар. Бях ужасно щастлив. - Чакаме те! Идвай! Той иска да те види! - каза Зейн и затвори.
- Какво има? - погледна ме Илайда
- Луи.... Луи..... Той се е събудил! - прегърнах я импулсивно. Това беше прилив на енергия, за който дори не подозирах.
Тя застина на място..... В един момент усетих топлите й длани по врата си. Тогава може би се осъзнах и рязко се дръпнах. Тя ме погледна, а аз преглътнах.

                     *************

- Добре съм, Лиам! - убеждаваше ме Луи. Изминаха два дни от както се събуди... И от както целунах Илайда.
- Радвам се! - усмихнах се. Баща ми се беше прибрал, Зейн спеше на пейката отвън, Хари дойде за няколко часа, но бързо си тръгна, Найл успя да го види за малко, но се върна при децата си и при Мама и Мая. Спестихме станалото на Мама и Мая, защото съм сигурен, че ще откачат.
Илайда остана през цялото време с мен, не ме остави за миг..... Това момиче е толкова различно, че не знам как да се държа с нея...
Страхувам се, как да се държа с нея. Толкова съм мръсен, душата ми е черна, ааа нейната... Тя е като на Ангел.
Но не бих признал, че я мисля за такава..... Тя ще се възгордее..
Илайда беше излязла да ми донесе вода.
- Това момиче, дори за миг не те остави! - усмихна се Луи, а аз го погледнах накриво
- Шегуваш ли се? - погледнах го ядосан
- Стига Лиам! Досега не си се грижел за някое момиче така! Никоя не е могла да се доближи до теб, освен за една нощ..
- Престани Луи, знаеш защо а държа! Просто знае прекалено много! - каза
- А защо не я уби? - каза с усмивка
- Не е нужно да убивам всичко дето се движи! - казах, но сам не си вярвах.
- Лиам, имаш ли чувства към Илайда? - попитаме, а аз блокирах. Щях да кажа нещо, но вратата се открехна и Илайда влезе. Тогава затворих устата си и я погледнах.
- Донесох вода! - подаде една бутилка на мен и една на Луи.
- Благодаря, Илайда! - каза Луи и й се усмихна.
Изведнъж телефона ми звънна.

Илайда:
Телефона на Лиам звънна. Погледнах го, а той вдигна. Спокойното му лице се промени, веждите му се събраха, а нослето му се сбърчка.
- Идвам веднага! - каза бесен  и затвори
- Какво стана? - попитах го
- Стой тук, имам работа за вършене! - той излезе. Изчаках точно секунда, когато погледнах към Луи.
- Отивам с него! - каза и излязох. Чух заглушения му глас зад себе си, но догоних Лиам.
- Чакай ме! - казах
- Връщай се! - спря и се развика. След това се качи в колата, а аз седнах на пасажерското място.
- Слизай! - извика.
- Няма! Идвам с теб! - казах твърдо
- Ти си най-големия инат, който познавам! Честно! - ядоса се
- Знам! - казах, а той запали.
След малко бяхме в една тясна уличка.
- Остани тук, Илайда! Опасно е! - предупреди ме
- Не, идвам с теб! - казах твърдо
- Оставаш тук! - скара ми се и слезе. Трудно, но  останах в колата. Той вървеше.... Докато не изчезна в мрака.
Почаках около 10 мин, когато чух изстрел. Изтръпнах. Слязох и се затичах... Тичах ли, тичах... Когато видях няколко мъже, стоящи един до друг, а Лиам беше срещу тях.
- Лиам! - извиках - Добре ли си?
- Илайда? - обърна се изненадан и притеснен
Единия мъж насочи пистолет срещу мен, а аз трепнах. Чух само гласа на Лиам...
- Нееее, Илайда! - изкрещя, когато чух силен тътен...

.........