I can't lose you {Fanfiction} {One Direction}

IX

Гледна точка на Илайда:

Гледах нашите и сърцето ми препускаше като лудо. Исках да се затичам и да ги прегърна, но знаех, че ако го направя Лиам може да им стори нещо.
- Е братле, реших да доведа тъщата! - засмя се Хари, а това накара Лиам да побеснее
- За какъв се мислиш, а? - налетя му, но Луи застана между тях.
- Стегнете се, веднага! - извика
- Илайда! - каза мама и се доближи със сълзи на очи - Нали каза, че си при приятелка! Какво правиш в къщата на тези хора?
- Мамо, аз мога да обясня! - започнах да заеквам
- Явно дъщеря ви, не ви е казала, че ще се жени за брат ми! - подметна Хари, а майка ми и сестра ми се вцепениха
- Какво? - извика Тейлър - Ще се жениш? За някой от тях?! Та не знаеш ли каква слава им се носи в града? Илайда какво ти става? - развика ми се Тейлър, а моите очи се насълзиха
- Как, Илайда? Кога успя да се запознаеш с това момче, пък да се жениш за него! - развика се
- Мамо... Аз....
- Не ми говори, Илайда! - крещеше ми - Ти ме засрами пред всички тези хора с това свое държание! - майка ми беше доста консервативна след смъртта на баща ми. Искаше да най-доброто за нас, дори понякога да не ни се харесваше особено.
- Госпожо, моля успокойте се! - намеси се Лиам - Аз и дъщеря ви се познаваме от 2 месеца! - излъга
- И решихте да се ожените без нашето съгласие! Така ли? - попита майка ми цялата в съзли
- Моля Ви, госпожо! - каза Найл - Брат ми наистина обича дъщеря ви! - Найл се намеси, защото виждаше, че нещата не отиват на добре.
- Илайда! - разтресе ме - Семейството му иска ли те? А ти попита ли някой дали може, а?? - викаше ми тя. Знаех, че ако сега не я спра Лиам или Едуард щяха да я наранят
- ПРЕСТАНИ! - извиках в лицето й, колкото и да не исках. Просто трябваше. - Не можеш да контролираш живота ми! Вече съм достатъчно голяма! Да ти ме осинови и прибра от улицата, но това не значи цял живот да..... - не дочака да свърша, когато усетих тежката й ръка върху бузата си. Заслужавах си го, повече от всичко на този свят.
- Достатъчно! - Лиам застана между мен и мама - Аз и дъщеря ви се... - забелязах, че винаги щом се налагаше да лъже, че ме обича започваше да белтечи и увърта. Определено му беше трудно след като е загубил голямата си любов.
- Обичаме! - довърших за да го улесня
- Илайда! Какво ти става? - каза сестра ми
- Нищо, просто се.... Влюбих! - изрекох лъжа, която може би щеше да ги спаси
- Моля Ви, да се успокоите или да напуснете! - каза Едуард, а майка ми  извика
- Ти вече не си ми дъщеря! ДОСТАТЪЧНО! - не издържах. Защо го казваше? Не бях направила, кой знае какво. Но тя беше прекалено консервативна за да ме разбере. Думите й ме събориха. Залитнах и се хванах за Лиам. Майка ми хвана Тейлър под ръка и излезе.
Заплаках. Не спирах да плача и да дишам тежко. Това беше ад за мен! Как можах да го позволя?
Лиам ме остави да седна на един стол и клекна пред краката ми.
- Успокой се, разбра ли? - след тези думи погледна смеещия се Хари му налета. Видях само как лицето на Хари понася един юмрук от Лиам, след което бяха разтървани.
- Боклук! ВИНАГИ РАЗВАЛЯШ ВСИЧКО! Винаги! - Изправих се и докоснах рамото на Лиам, той ме погледна
- Недей! - прошепнах - Децата са тук! - двамата погледнахме към близначките, които бяха много изплашени.
- Хари, това няма да свърши никак добре! Имай го впредвид! - каза ядосан Лиам, а Хари поклати доволен глава
Хвана ръката ми и погледна семейство си.
- От днес нататък, ако някой нарани или обиди Илайда по някакъв начин, ще си има работа с мен, обещавам! - заяви гордо, а аз бях прекалено объркана от думите му
- Лиам, това не е нормално! Та тя дори не е от семейството, а ти а защитаваш така? - каза Едуард. Усещах нещо много странно. Сякаш Едуард се страхуваше  до някаква степен от Лиам. Усещах го. Колкото й властен да изглеждаше Едуард, мисля, че този, който беше наистина по-страшен и заплашителен беше Лиам.
- Заради голямата уста на някои тук! - погледна Хари - Тя вече няма друго семейство освен нас! - каза той, а аз не спирах да плача.
Сълзите се стичаха по лицето ми, което направи впечатление  на Зейн и ми подаде салфетка.
- Аз заставам зад Лиам и смятам, че е прав! - каза Зейн
- Момчета вие нормални ли сте? - разяри се Едуард
- Достатъчно! Не искам никой вече да доближава Илайда! Искам да бъдете подготвени, защото сватбата ще се състои до края на седмицата!
- Та днес е сряда, Лиам! - каза майка му - Как ще стигнем да направим всичко За няколко дни!?
- Не ме интересува! Активизирайте се! - хвана ръката ми и ме затегли нагоре.
- Не плачи! - прошепна в ухото ми. Беше ми Толкова тежко.
Качихме се в стаята на Лиам.
Той заключи зад себе си, а аз седнах на леглото и заплаках още по-силно.
- Не плачи, защото ще откача! НЕ ПЛАЧИ! - развика се и хвърли една ваза по стената. - Ще убия Хари! Ще го убия!
- Защо просто не ме пуснеш, обещавам няма да кажа на никого! - Изправих се и започнах да му се моля
- Илайда, наясно съм, че говориш така, но стана свидетел на такива нещо.... А и баща ми и Хари ако имат шанс отдавна да си мъртва. Само заради мен ти си жива и здрава. - съблече тениската си. Видях голяма татуировка на едната му гърда.
- Моля те пусни ме! - не обърнах внимание на голото му тяло, макар че беше много изваяно.
- Отивай да се преобличаш и да лягаме, наистина днес се изморих! - подчерта той, а аз бях много объркана
- Нали няма да спим на едно легло? - погледнах го
- Аз на дивана няма да спя! Ти ако искаш, ето там е! - посочи ми дивана.
Отидох в банята, взех си душ и се освежих, от който имах Наистина голяма нужда.
Излязох от банята и видях, че Лиам беше заспал на леглото.
Беше се сгулил. Когато спеше определено беше много сладък.
Доближих се до него и го завих.
Осъзнах, че на дивана ще спя и си взех едно одеяло.
Завих се и заспах.

Сутринта, когато отворих очи, осъзнах, че съм на леглото и видях ръка, която обръщаше ханша ми.
Усетих присъствие зад себе си, обърнах се леко и...

Това е новата част!
Дано ви харесва!
Благодаря са подкрепата! ❤️