I can't lose you {Fanfiction} {One Direction}

XXII

Автор:

Пред очите й стоеше Сибел. Двете се гледаха, докато Сибел не наруши тишината.
- Може ли да поговорим? - каза тя, а Илайда без да казва нищо й направи път да влезе.
Двете седнаха на дивана.
- Нещо за пиене? - каза улисана Илайда
- Не! Искам да поговорим и е много важно! - наведе се леко към Илайда - Виж, знам че това в театър! Знам че не сте влюбени с Лиам! - каза съвсем спокойно, а Илайда прехапа вътрешността на бузата си. - Виж Илайда... Вероятно и ти си се влюбвала! Трябва да знаеш, какво е да си далеч от любимия! Затова дойдох тук.... Исках да поговоря с теб!
- За какво? - повдигна вежди
- Искам да напуснеш Лиам! - каза изведнъж, а Илайда остана в шок
- Моля? - повдигна вежди
- Просто си събери багажа и изчезни от тук! - каза с лека усмивка - Аз ще говоря с Лиам и след като се съберем.... Ще анулирате този безсмислен брак.
Ето това наистина беше удар. Сърцето й се разби, на хиляди малки парчета. Беше готова да заплаче на секундата, но не искаше да се унижава.
- Аз.. Не мога да направя такова нещо, без знанието на Лиам! - въздъхна
- Ако му кажеш той няма да те пусне! Той те държи само за да не издадеш тайната му! - Едуард я беше запознал с всеки детайл - Не иска да си цапа ръцете с теб, нищо повече! Затова избягай далеч! За известно време! Виж... - бръкна в джоба си и извади един билет - Това е билет за Портланд. Това е за около месец. Резервиран е хотел и всичко! - подаде билета - След месец всичко ще е отшумяло, аз ще се върна при Лиам, а ти ще се спасиш от Пейн! - Илайда посегна бавно към билета. Взе го и го огледа целия. Ами ако беше права. Ако Лиам не искаше да е женен за нея, просто не искаше да издаде тайната му. Тя не искаше Лиам да е нещастен. А думите на Сибел я накараха да си мисли, че той ще е щастлив само с нея. Не можеше да му бъде повече в тежест.
- Ако не го направя? - повдигна вежди Илайда
- Ще обречеш бъдещето и щастието на Лиам! - каза сигурна, а Илайда затвори очи, сложи пръсти на слепоочието си и бавно започна да разтрива.
- Добре, но как? Как ще тръгна без да разбере? - предаде се Илайда
- Ще опаковаш багажа си сега, а довечера, когато Лиам заспи ще се се промъкнеш и ще излезеш! - кимна - Лесно е! Автобуса тръгва в 5 сутринта! Направи го за да е щастлив Лиам! - официално тези думи накараха Илайда да се съгласи.
Взе билета, изпрати Сибел и се качи да опакова. Защо по дяволите й беше толкова трудно? Преди няколко седмици, беше готова да убие, само й само за да си тръгне, а сега... Това беше истинско изпитание за нея.
Събра всичко и скри куфара. Вечерта, когато се прибра Лиам тя седеше мълчеливо на леглото.
Той влезе и започна да с преоблича.
- Как мина денят ти? - отклони мълчанието Лиам
- Ами... Добре, гледах телевизия и прочие... - измънка нещо. Идеше й да заплаче, гледаше Лиам и осъзнаваше, колко ще й липсва.
- Какво ти е? - извади я от транса
- Нищо, нищо! - разтърси гласа - Уморена съм, ще лягам! - той кимна и легнаха да спят.
Лежаха на едно легло, но отделяха леглото с възглавници.