I can't lose you {Fanfiction} {One Direction}

XIII

Илайда:

Това е.... Това е... Аз просто... Не мога да разбера как..
Това е сестра ми! Тейлър! Когато я видях, сълзите в очите ми започнаха да напират!
Скочих в прегръдките, макар че в началото усетих ужасни болки в рамото.
- Как си? - каза тя, докато ръцете й ме обгръщаха
- Добре съм! Но ти как разбра? - бях объркана
- Твоят приятел.. - намигна ми и кимна към Лиам - Ми каза!
- Лиам... - повторих и го погледнах - Ами мама? - разтопявах се от очите му
- Тя не знае! - каза Тейлър и седна - Много се притесних като ми каза, че си Ранена!
- Вече съм добре, спокойно! - дишах тежко. Не можех да повярвам, че сестра ми е тук! С мен! Ужасно много ми липсваше!
- Илайда!!! Как стана това? - сериозен поглед се появи на лицето на Тейлър
- Няма значение.... Беше инцидент!
- Има, Илайда! - извика тя
- Бяхме на стрелбището... Искаше да се научи да стреля и случайно рани себе си! - провикна се Лиам
- Моля? Искала си да стреляш?? - погледна ме накриво - Ти си луда, нали знаеш!??? - лека усмивка се появи на лицето й и отново ме прегърна. Аз погледнах Лиам и му благодарих само с поглед. Сигурна съм, че той ме разбра!
- Е.. - започна сестра ми - ане разбрах как и защо, но щом обичаш този човек.. - двмата с Лиам се спогледахме - Одобрявам да се ожените! - каза тя с усмивка. Аз трябваше да съм щастлива от това, но това знаеше, че.... Аз...ще се оженя не по любов, а по задължение. Все пак се усмихнах за да не е подозрително..
- Ами мама? - погледнах тъжно
- Не я мисли нея, ще се оправя!! - изправи се - Сега трябва да тръгвам, защото мама не знае къде съм! - прегърнахме се и тя си тръгна. Сякаш някой откъсна парче от мен! Чувствах се ужасно...
- Благодаря! - доближих се до блуждаещия Лиам.
- Не ми благодари, а ела да седнеш! - Ох, добре! - погледнах го
В стаята влезе Зейн, който беше сравнително ядосан.
- Току-що мисля, че се засякох със сестра ти! - каза Зейн на Илайда, а Лиам беше толкова ядосан, че веднага започна:
- Откри ли нещо? - Нямах престава за какво говорят
- Знаем къде е! С Луи тръгваме натам! - заяви Зейн и веднага се досетих за какво става дума
- Искам и аз да дойда! - казах аз, а Лиам ме погледна накриво
- Забрави, умнице! Още се възстановяваш! - нареди той
- Но Лиам.... - започнах, а той ме прекъсна
- Казах не! Качвай се, аз излизам! - намигна ми и излезе.
Ужасно се притеснявах, че могат да му направят нещо, все пак Лиам е твърда глава и скача във всичко без да мисли....
Бях много уплашена...

Лиам:
Щях да намеря това копеле и да го накарам да си плати за стореното на Илайда. Не можех да се побера в кожата си, че го позволих!
Зейн беше намерил координатите му някакъв изоставен салон на крайбрежната.
Нямах търпение да го докопам.
Пътувахме към мястото, с колата на Зейн. Бяхме аз, Луи, Зейн и мъж от охраната.
Когато пристигнахме изготвихме стратегия и се разделихме.
Бях неотлъчно до Зейн и си покривахме гърба.

Влязохме през задния вход. Салонът беше не осветен и нищо не се виждаше. Когато Влязохме в центъра му се огледахме и осъзнахме, че ни е била направена засада. Бяхме обградени от хора на онзи идиот, който винаги беше крачка пред нас. Ненавиждах! Наистина!!!!!!

След малко в капана попаднаха и брат ми Луи и охраната му. Вече наистина бях ужасно ядосан!
- ПОКАЖИ СЕ! - крящх аз надявайки се Нелсон да излезе - НЕЛСОН!
-Тук съм, Пейн! Не е нужно да викаш! - прокрадна се в тъмнината.
- Ти копеле такова! - развиках се аз
- Тихо, Пейн! Тихо! - смееше се
- Ще те убия, обещавам ти!
- Или пък аз теб! - направи знак и всички от неговите хора вдигнаха оръжията си - Убийте го! - извика. Секунди преди да натиснат списъка, чух крясъци.
- НЕЛСОН! - чух няколко изстрела. Видях, че това беше брат ми Луи, който вече се беше озовал на земята.
- ЛУИ! - извиках след като осъзнах какво се е случило.

...........