I can't lose you {Fanfiction} {One Direction}

XXIII

Автор:

Целувката продължи още няколко секунди, когато двамата се дръпна ха за да си вземат въздух.
- Какви ги вършиш? - изсумтя тихо
- Илайда, време е да осъзнаеш, че ние сме женени и мога да те целувам, когато пожелая! - засмя се доволен и я придърпа в обятята си. Прегърна я и вдиша аромата й.
- Ако беше заминала? Какво щях да правя? А? - изпуфтя недоволен
- Но Сибел.... Ти все още ли я обичаш? -попита объркана, той я пусна и я погледна
- Ако я обичах, щях ли сега да съм тук, пред теб?
- Просто не исках да си нещастен с мен! - преглътна
- Как бих могъл? Ти правиш живота ми.... Цветен, приятен и различен.
- Но Лиам, ние с теб....
- Ние с теб, преживяхме много и не мисля, че трябва се отказваме от това!
- Това? - попита плахо
- Това! - каза с усмивка. Беше му трудно да признава чувствата си, почти невъзможно.
- Охх, идиот такъв! - хвърли се в обятята му.....
След малко вече се прибраха към вкъщи.
Едуард беше поканил Сибел. Те си мислеха, че плана е проработил, нооо определено не очакваха, че такова нещо се е случило.
През вратата първо влезе Лиам, когато го видя Сибел се затича да го прегърне, но той вдигна ръце пред лицето й. В този момент Илайда се появи зад него. Пристъпи бавно напред, а Едуард пребледня.
- Илайда? - объркана се обърна Сибел
- Здравей, лиспвах ли ти? - кимна
- Как може да си толкова подмолна и по този ужасен начин да опитваш да ме разделиш с Илайда? А? Мислеше, че ще се получи ли? Тя ще замине, а аз ще се върна при теб? - извика - Как си го представяш? Къде беше през тези години? А?
- Изслушай ме, Лиам! Родителите ми бяха много болни, трябваше да отида при тях! - долна лъжа - Но знаех, че ти ще дойдеш с мен ще за хвърлиш всичко! А аз не исках! Не исках! - каза толкова праводоподобно
- Не си искала да го спасиш от този кървав свят, така ли? - обади Се Илайда
- Момиченце ти не коментирай! - обади се Едуард
- Аз мисля, че излишния тук си ти! - каза Лиам с ледено лице
Едуард затегна челюстта си и бавно излезе от стаята.
- Мислиш, че с това евтино извинение ще ме излъжеш ли? - крещеше - Скърбях месеци на гроба ти, обвинявах себе си за всичко! Как изценира всичко? Как? Как? - беше обезумял
- Лиам! - Илайда сложи ръка на рамото му, а той дишаше тежко
- Наистина бях простреляна, просто...... Казах на семейството ми да те излъже! Трябваше да ме мислиш за мъртва! - сведе глава
- Сибел, не се бях чувствал по слаб, по уязвим! Затворих сърцето си... Затворих душата си, станах една сянка, която нито ядеше нито спеше. Знаеш ли колко време ми отне да се съвзема, а? - крещеше, но една сълза се спусна по бузата му - И знаеш ли какво стана тогава? А? - извика много силно - Срещнах НЕЯ! - посочи с пръст Илайда
- Лиам, стига, недей! - Илайда се опитваше да го успокои
- Не, не стига! - каза - Аз я отвлякох! Отвлякох я!! Затворих я в този дом като затворник! А знаеш ли какво направи тя? - смекчи тона си - Когато ме простреляха, тя имаше шанс да избяга и да ме остави! - тя го погледна уплашена
- Простреляли са те? - заекна Сибел
- Да, скъпа ми Сибел! Бях ранен, лежах на улицата.... Илайда можеше да избяга и да не ме види повече, щях да съм мъртъв, а тя свободна. Но тя се върна, знаейки, че ще я затворя пак! - крясъците му огласяха цялата къщата
В един момент Мая, Найл и Сара слязоха от голямото стълбище.
- Батко, какво става? - попита плахо Мая
- Качете се горе, Мая! - смекчи тона си към нея
- Лиам какво се случва? - попита Сара - Защо викаш?
- Майко, качи се горе с Мая! Идвам след малко! - каза и Сара и Мая се Качиха. Найл се доближи до тях.
- Лиам, съжалявам! Можем да бъдем като преди! - Сибел цялата трепереше
- Не, не можем! Аз не искам теб, искам Илайда! - каза с лека усмивка - Ще те помоля да напуснеш! - посочи вратата
- Лиам! - разплака се и го хвана за ръката - Не ме оставяй!
- Махни се от живота ми, Сибел! - дръпна ръката си и хвана ръката на Илайда след това тръгнаха нагоре.
Илайда седна на спалнята им. Беше се побъркала.
- Не се притеснявай, красавице! - намигна
- Лиам, тя беше толкова....
- Стига Илайда, ела! - прегърна я силно.
Усещането беше повече от приятно. След няколко секунди той повдигна брадичката й и я целуна. Тя леко свали якето си, а след малко и неговото. Отдавна се желаеха, а на това желание, рядко можеше да се откаже.
Той внимателно я сложи на леглото и обсипа врата й с малки целувки. Остави малка смучка на врата й, карайки я тихо да изтене.
Бяха готови един за друг, бяха готови да започнат отначало.

*Сутрин*
Сутринта беше слънчева и приятна. Малки лъчи се прокрадваха през щорите на прозорците.
Това събуди Илайда, която беше доста сънита.
Изправи се, погледна Лиам, който спеше като малко дете и тръгна към кухнята. Пиеше й се много вода. Беше прекарала прекрасна нощ. Животът й се усмихваше. На връщане от кухнята, обаче гласът на Едуард, идващ от кабинета му, който беше полу отворен, привлече вниманието й.
- Не разбираш Сара, ако Лиам разбере, че не ми е син, ще ме погуби! - тези думи покосиха Илайда, сякаш изпадна в транс. След секунди изпусна чашата на земята и се вкамени.
Едуард и Сара погледнаха към вратата уплашени....

Еее това е новата част, надявам се да ви допада ❤️❤️

Очаквам вашето мнение 💓