I can't lose you {Fanfiction} {One Direction}

V

Гледна точка на Лиам:

Толкова много неща станаха..... Толкова много!
Вече наистина съм тотално объркан!
Не исках повече да се занимавам с тази Откачалка и със семейството ми, които съвсем бяха изперкали..
Хванах китката й и я замъкнах нагоре. Хвърлих я в стаята и заключих след себе си.
Бях много ядосан. Никой не искаше да ме разбере.
Семейството ми искаше да я убия, сестра ми не, а ако ми се измъкне ще ме издаде и ще ме задържат, освен мен и цялото ми семейство.
Заключих и тръгнах по дългия коридор.
От една от стаите се появи брат ми, Луи.
По изражението му четях, че е наясно със станалото. Двамата бяхме доста близки и си общувахме доста лесно. Луи и Зейн винаги ми помагаха в споровете с баща ми. Найл беше против мен и баща ми, заради нещата, които вършим... С него общувам доста трудно.
Но с Хари имам огромни проблеми! Винаги се е държал, като господар с нас, независимо, че беше най-малък, глезеха го и му позволяваха всичко, така той се превърна в  глезльо, който мрази всички нас, без изключение. Може би само с Мая се държеше нормално...
Луи се доближи до мен и прехапа долната си устна.
- Какви си ги надробил? - сложи ръка на брадичката си
- Не питай! - казах мрачно
- Лиам, не бива да я убиваш!
- Моля? Защо мислиш така? - попитах объркан. Наистина силно се колебаех какво да правя. Дали да я убия или да се "самоубия", като се оженя за нея?
- Тя няма вина, че е била на грешното място в грешното време! - едно знаех за брат си и това е, че е адски справедлив. Можеше да мисли в напрегнати ситуации и да взима точните решения.
- Но ако ме издаде? - попитах объркан
- Рядко го казвам, но си постъпил много мъдро! - засмя се в лицето ми - Сватбата е нещо, което ще ти помогне!
- Та тя е луда, братле!!!! - хванах се за главата
- Колкото теб? - смееше се в лицето ми
- Престани! - казах ядосан
- Иди говори с нея! Хайде! - започна да ме бута към стаята ми
- Оффф, добре! - вртънах очи и влязох в стаята, а той слезе по стълбите.
Когато влязох в стаята започнах да се оглеждам и осъзнах, че Откачалката я нямаше.
Направи ми впечатление отворения прозорец. Аххх, в началото не мислех, че е скочила, но тя е луда, нищо чудно!
Веднага изтичах навън и започнах да я търся. Напуснах двора и продължих да търся.
Започнах да се оглеждам. След малко се озовах в едно междублоково пространство.
Вървях от къщата до там 7-8 минути.
В един момент в далечината ми се видя фигура. Осъзнах, че е тя и се Затичах  и обвих с ръце талията й.
Тя се възпротиви. Скарах ме се и тя започна да се държи все по агресивно. В един момент чух звук от кола. Обърнах се към идващия звук и осъзнах какво става. От прозореца се показа някакъв тип и извади оръжие.
Блъснах я и двамата паднахме на земята. Усетих силна болка, но от адреналина, усещането не беше толкова неприятно.
Тя беше доста уплашена... Усещах ударите на сърцето й..
Изправихме се, усетих силна болка в коремната област. Докоснах корема си и видях, че на ръката ми е останала кръв. Илайда се оглеждаше наоколо. Когато видя раната ми значително се притеснени, дори започна да се паникьосва. Когато се облегнах на стената и започнах да губя картина, осъзнах, че нея вече я нямаше. Не се й съмнявам все пак може да избяга и да се спаси от този ад... Тя е като всички!
- Лиам! - чух името си и отворих очи
- Илайда? - успях да я фокусирам - Защо се върна?
- Не бих оставила някой да умре! Притисни раната!! - свали шала от врата си - Дай си телефона! - започна да бърка по джобовете ми - На кой да звънна? - беше доста притеснена. Цялата трепереше. Аз вече не издържах... Трудно отворях очите си.
- На Зейн! - измърморих.
След това не помня нищо. Събудих се в леглото си. На главата ми имаше мокра кърпа, а на раната ми имаше огромна лепенка.
Разтърках бавно очи и се огледах. Видях, че Илайда спи на дивана стоящ до леглото.
Опитах да се изправя, но болката беше силна и издадох лек Стон, който събуди Илайда.
- Не ставай! - скара ми се тя
- Какво става? - попитах объркан
- Преди два дни те постеляха! Брат ти намери някакъв доктор и той извърши манипулацията.... Не мога да повярвам, че си имате частни доктори!
- Нали знаеш.. - изпуфках - че... Когато участваме в престрелки, често сме ранявани, а няма как да отидем в болница! - докоснах раната
- Не я пипай, ще се инфектира! - докосна дланта ми, погледнах я в зелените й очи и просто я попитах:
- Защо се върна за мен? Защо не избяга??? Имаше възможност! - тя пусна ръката ми и седна на леглото при мен
- Вече ти казах, че не бих оставила човек да умре!
- Дори този човек да е убиец? - повдигнах вежди
- Дори ако той е убиец... - повтори тя
Това момиче беше различно.... Защо би спасила убиец? Защо? Мисля, че крие нещо.... Никой не може да бъде толкова добър и чист.
В стаята влезе Зейн.
- Събуди ли се, брато? Не ни плаши така! Помислих, че...
- Не говори така! - прекъсна го Илайда, а аз и Зейн бяхме доста изненадани
- Добре, снахичке! - засмя се
- Да не си го повторил! - предупреди тя и излезе накуцвайки
- Братле, жена ти е огън! - засмя се Зейн
- Не ми е още жена, а и тя си е луда, не виждаш ли?! - погледнах го объркан
- Луда, луда, но явно доста добра! - усмихна се - Кой го направи? Кой те рани! - смени бързо темата
- Мисля, че са хората на Гордан!
- Ах, кучият му....
- Зейн! Само да се изправя на крака ще убия всички, всички!!! Ще съжаляват, че са стреляли по Лиам Пейн! - започнах да клатя главата си
- Не говори глупости, моля те! - Прекъсна ме Зейн - Няма как да го направиш сам! - намигна, а аз се засмях
В стаята влезе Илайда с поднос в ръце.
- Какво носиш? - попитах объркан
- Направих ти супа! - каза тя и сложи подноса в другия край на леглото. Какво й става? Защо е толкова мила...
Телефонът на Зейн звънна и той излезе.
- Защо правиш всичко това? - попитах я конкретно
- Лиам... Ти си убиец, животно и пълен идиот! - каза го със спокоен тембър, което ме подразни- Но си човешко същество, на което трябва да се помогне, когато има нужда! - сложи подноса пред мен и ми помогна да седна в леглото.
- Какво ти има на крака? - забелязах го отдавна, но сега беше момента да я попитам
- Амии не прецених разстоянието от земята до прозореца, преди да скоча! - думите й ме накараха да се усмихна. Тя ме погледна толкова объркана, че не се сдържах да я попитам - Какво?
- За пръв път виждам да се усмихваш!
- Понякога се случват чудеса! - отново върнах мрачното си лице
- Та, кой е този човек? - погледна ме - Който стреля по теб!
- Не е твоя работа! - отново станах груб
- Така да бъде! - изправи се
- Доста си любопитна!
- Да те бях оставила да умреш! - грабна таблата с храната и се обърна към вратата. Тогава се чу силен крясък.
- ЛИАМ! - чух гласа на баща си и осъзнах, че съм загазил. Засмях се иронично и се опитах да стана. Когато залитнах усетих нечии ръце да ме придържат.
- Не бързай! - погледнах Илайда, която определено беше загрижена
Баща ми връхлетя в стаята.
- Ти луд ли си? Каква работа имаш с Гордан Стоун?!
- Ще ти обясня.. - започнах спокойно, но баща ми започна да крещи. Изправих се на крака и застанах срещу него.
- Знаеш ли какви парични загуби ще имаме сега, а???!?!?!? - крещеше в лицето ми. Знаех, че ако отговоря ще продължи да вика, а аз наистина трудно стоях на краката си, а главата ми беше замаяна, беше ми трудно да споря сега.
- Достатъчно! - искрещя Илайда, което ме накра да я погледна объркан - Това не е нормално... Той можеше да умре, а ти говориш за пари? Пари!!!!?? Синът ти, можеше да не е жив сега, а ти говориш за пари?!
- Ей, малката затвори си устата! - стисна ръката на Илайда. Сякаш ме заляха с вряла вода. Дръпнах я към себе си и застанах пред нея.
- Не я докосвай! - извиках

Това е новата част, дано ви харесва!
БЛАГОДАРЯ ЗА ДОВЕРИЕТО! ❤️